"Лошите очи" са от незнание и непознаване на съдбите на бежанците, допълва известният телевизионен водещ и журналист
В края на миналата година Върховният комисариат на ООН за бежанците в България и агенция New Moment започнаха кампания под наслов "Погледни бежанците с други очи". Инициативата има за цел да се протвопостави на ксенофобията в страната ни и да насърчи българите да видят бежанците такива, каквито са – обикновени хора, които са избягали от ужасяващо насилие и преследване.
Във връзка с тази кампания Actualno.com зададе няколко въпроса на един от нейните поддръжници – известния журналист и телевизионен водещ Георги Тошев.
- Г-н Тошев, какво Ви накара да подкрепите кампанията "Погледни бежанците с други очи"?
- Смятам, че с годините ние, българите, ставаме все по-нетолерантни към другите, различните, непознатите. Това, което преживяваме като общество с влизането на бежанци с хуманитарен статут в страната, е обезпокоително. Когато гледам репортаж по телевизията как хората в едно пернишко село не искат сирийски деца да учат заедно с техните деца, защото са "терористчета", това ме тревожи. Показателно е колко малък е прагът ни на търпимост спрямо другите. И то не е защото те са лоши, а защото ние не ги познаваме, но и не искаме да се запознаеем с тях. Робуваме на предразсъдъци. Все по-често и на дезинформация, евтин политически популизъм с националистическа окраска. Смятам, че толерантността е белег на цивилизованост през 21-и век. Не може да отричаме и заклеймяваме някой само защото идва от Сирия или Иран. Нека първо се запознаеем и след това да съдим. Иска ми се да се отнасяме с чужденците, които спазват законите в нашата страна, така, както бихме искали да се отнасят с нас в чужбина. С разбиране и любопитство, не с предразсъдъци.
- Вие сте човек, който пътува често и се е докосвал до културата и нравите на множество чужди народи. Кажете ни, как биват приемани бежанците в другите страни?
- Различно е, но хората по света определено се отварят към другите. Живеем във време на глобализация. 2 часа със самолет и си в друга държава. Правото на избор и свободно движение отваря пред нас нови възможности, но и нови предизвикателства. На първо място да сме толерантни. Когато правех години наред поредицата "Другата България" срещах често наши суънародници, които се оплакваха от дискриминационното отношение на работодатели, съседи в различни страни по света. Светът се променя. И днес, ако спазваш законите, ако си работлив и почтен, навсякъде ще те приемат. И мен са ме гледали с недоверие в Би Би Си или АРТЕ в началото, но когато се опознаеем, когато заработим заедно и общуваме без предразсъдъци, колегите се убеждават, че всъщност си приличаме по професионалните стандарти и човешки качества.
В една Швеция например бежанците получават бързо статут. И държавата, но и обществото се стреми по-бързо да ги интегрира, за да ползва техния работен и професионален потенциал. И там се срещат предразсъдъци, но те са в определени социални и политически групи. Обществото като цяло е много по-толерантно от нас.
- В чужбина има страшно много български емигранти. Тяхната съдба сходна ли е с тази на бежанците в България?
- Зависи къде се намират, какво работят, спазват ли законите. Но години наред в Испания например "българин" означаваше крадец на коли, сводник, жиголо или наркопласьор. Много зависи от мотивацията на един човек как по-бързо да се интегрира в едно общество. Във Великобритания напоследък също не е комплимент да си българин. Особено след разкритията как се точи социалната им система. Но смятам, че неразбирането и нежеланието да разбереш човек, който бяга от война и да му дадеш поне малко кредит на доверие, е дълбоко нехуманно. Понякога жестоко. Като случая в казанлъшкото село, което изгони семейства бежанци, които с нищо не бяха нарушили българските закони. Те бяха изгонени само защото са чужденци. Как биха се почувствали тези наши сънародници, ако техните роднини, които си изкарват прехраната в Италия или Гърция например ги прогонят само защото са икономически емигранти? Противопоставянето ражда вражди, а те водят до войни...
- Имате ли близки приятели бежанци?
- Да, познавам сирийци, африканци, които са дошли в страната ни, прогонени от военни конфликти в техните държави. Тези хора полагат усилия да се интегрират по-бързо у нас. Говорят вече български език, който не е от най-лесните за научаване, някои работят, спазват законите в страната ни. Те са интелигентни, будни, образовани, любопитни към нас. Искат да знаят повече за България, За съжаление, някои от тях вече се сблъскаха с расизма на част от българите.
- Според Вас останала ли е достатъчно доброта в сърцата на българите, за да превъзмогнат ксенофобията и да подадат ръка на онези, които отчаяно имат нужда от помощ?
- Вярвам в здравия разум. Убеден съм, че човек се ражда толерантен и по-късно може да се промени. Но затова хората трябва да бъдат отворени един към друг, да искат да разберат непознатия, не да го анатемосат.
- Какво е вашето послание към всички българи, които "гледат с лоши очи" на бежанците?
- Първо да се запознаят с тях, да изпият поне едно кафе заедно, да чуят тяхната лична история. Вярвам, че "лошите очи" са от незнание, а не защото се раждаме, за да мразим!
