В момента в медийното пространство в България има мощно възраждане на пропагандни стратегии. Получава се един парадокс – чуват се много гласове, има свобода на изразяване, но хората не могат да се ориентират в многогласието и са подвеждани от пропагандни гидове. Това заяви преподавателят в Софийски университет и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов на пресконференция в столицата във вторник.
Лозанов коментира резултатите от изследване „Мониторинг на медийния плурализъм: България 2016“, проведено от фондация „Медийна демокрация“ и финансирано от Европейската комисия. Такъв мониторинг се провежда във всички държави от Европейския съюз и обхваща всички видове медии за периода на 2015 г. Той разглежда рисковете пред медийния плуразлизъм в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване.
Неизненадващо се оказва, че в България най-високите рискове (над 90%) са в сферата на пазарния плурализъм, където се включват фактори като прозрачността и концентрацията на медийната собственост, влиянието на собствениците на медии и рекламодателите върху медийното съдържание и др. Според Лозанов най-големият проблем всъщност е финансирането на средствата за масова комуникация.
„Собствеността е прозрачна на база легални форми, но не се виждат реалните лица, които влияят. Този модел трябва да се разбие, но до момента няма предприети действия, които да са дали резултат“, коментира доцентът.
„Плурализмът е начин да се измери свободата на словото. Същинската свобода обаче е тази, която се придобива от аудиторията, доколкото медиите ѝ дават право на избор. Обратното на плурализъм е пропаганда. И в България тревожните тенденции са именно в пропагандата – в хаоса и объркването на представите“, допълни той.
По думите му у нас липсва саморегулация и самите журналисти вече приемат за нещо нормално собствениците на медиите и рекламодателите да влияят върху редакционната политика. Професорът по медийно право Нели Огнянова открои и други проблеми – несигурността в работната среда на журналистите, липсата на ефективни журналистически организации и на защита за служителите при закриване на медии.
„Данните от мониторинга сочат, че българските институции стават все по-изобретателни в мотивите, с които отказват достъп до информация. Макар че има съдилища, които съдействат, все още са много случаите за отказана информация на разследващи журналисти“, коментира Огнянова и друга част от изследването.
По отношение на политическия контрол рискът пред медийния плурализъм в България е висок – 79%. Особено застрашени са печатните медии, тъй като там зависимости има не само при производството, а и при разпространението.
В областта „социално включване“, която покрива достъпа на малцинствата до медии, рисковете са средни. Като цяло съдържанието, насочено към малцинствените групи, е недостатъчно и неразнообразно. Висок риск има при медийната грамотност – 75%. Анализаторите отчитат, че липсват каквито и да било усилия на властите тя да се повиши например с тематични часове в училище.
