Макар че са граждани на ЕС, българите и румънците трудно намират работа във Франция заради т. нар. "преходни мерки", които ограничават достъпа им до пазара на труда, предаде БГНЕС.
Френската сенаторка Алин Алшимбо от партията "Европа екология - зелена" не е доволна от това положение. През октомври сенаторката от Сен-Сен Дени ще внесе предложение за отмяна на преходните мерки. Целта е да бъде отворен пазарът на труда за българи и румънци, за да могат да се интегрират в обществото и да излязат от несигурността.
Според сенаторката ромите във Франция искат да работят, но не могат, защото нямат никакви правни възможности за това. "Така че те са хвърлени принудително в маргиналността и в ръцете на мафията. Те живеят в недостойни за страната ни условия и са експулсирани от собствениците на терените, в които установяват лагерите си. В тези условия е много трудно да изпращат децата си на училище и да живеят в задоволителни санитарни условия", смята Алшимбо.
Тя припомня, че в момента българските и румънските граждани трябва да платят такса между 800 и 900 евро и след това да чакат отговора на властите за разрешително за работа. "Кой служител би платил 900 евро и след това да чака с месеци отговор, който в повечето случаи е негативен?", пита тя.
Искаме румънците и българите да бъдат третирани във Франция като всички европейски граждани, нито повече, нито по-малко, категорична е сенаторката. Тя посочва, че българите и румънците във Франция са между 12 000 и 14 000, включително децата, поради което те не биха могли да усложнят проблема с безработицата в страната. "Нещо повече, достъпът до работните места ще послужи като лост, който ще ги извади от маргиналността и ще позволи да се намери решение на всички останали проблеми", смята Алшимбо.
Редактор: Сияна Любомирова