В началото на новата година обикновено сме приключили с често трагичните равносметки за изминалата година и вече кроим грандиозни планове за предстоящите 12 месеца, особено за лятото. Естествено, кълнем се, че лятото ще е незабравимо, ще направим хиляда щури неща - или поне така си мислим. Междувременно в съзвучие с душевните ни копнежи музикалните промоутърски компании нашепват по някое магическо име, което да ни изстреля в горещите месеци по стадиони и плажове, където да пеем с цяло гърло.
Още: Производител на нашумели шоколадови изделия: Гарантираме прозрачност и качество
Още: Повече полиция в София по време на празниците
Дотук фестивалната картинка изглежда до болка позната. Отвъд чисто музикалната гледна точка, погледът ни към лятото е устремен и към далеч по-различни и необикновени фестивали. Такива в България никак не липсват - като започнем от Празника на сливата в Троян и завършим с лъхащия на хипарски нощи Беглика Фест.
За всичко това обаче са ни нужни освен зверски планове и ентусиазъм и най-жестоките спестявания на света. Само и единствено в името на забавлението. Всъщност фестивалите, независимо от вида и произхода си, са места, които са свързани с харченето на страхотни суми от страна на посетителите. Част от тези пари отиват за общината или областта, в която е организирано събитието. Дотук проблем няма.
Като част от културния облик на страната, фестивалите представляват добре смазана машина за забавление и печалба. Никой в България обаче не се грижи за отчитането на средствата, спечелени единствено от фестивали, от гледна точка на измерването на икономическия принос на тези събития към икономиката на страната.
Още: Жълт код за сняг и поледици в 12 области във вторник
Още: Служители на AES България дариха 236 деца с топли дрехи и обувки за Коледа
Липсата на представителни проучвания и фактът, че официално никой не отчита нито броят продадени билети, нито посещенията, показва тотална незаинтересованост на висше ниво. Така вместо забавлението да се превърне в инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции в България, културният сектор продължава да се неглижира.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Kaufland увеличи броя на станциите си за рециклиране в София
От друга страна, фестивалите се нуждаят от внимание и подход, тъй като могат да служат като добър инструмент за развитие на отделни райони. Българските примери в лицето на Каварна с "Каварна Рок Фест" и Бургас със Spirit of Burgas са достатъчно показателни. И двете събития се радват на сериозен интерес, както от български, така и от чуждестранни меломани. Докато говорим как Северозападният район потъва все по-дълбоко в мизерия и нищета, то инвестиция в такъв род фестивален продукт би могла да стане вид културна кръвоносна система на най-бедната част на Европа.
Управленската реалност обаче показва, че политика по отношение на фестивалите у нас липсва. По този начин България пропуска възможността да се позиционира на европейската фестивална карта по какъвто и да било начин, защото това не се случва с един или два фестивала.
Надеждата, че нещо ще се случи в този план, е изготвяната в момента Национална стратегия за култура, която се бори за превръщането на културата в национален приоритет. Дотогава - ще се радваме на пълното фестивално икономическо затъмнение. В пълната му сила.
Още: Електрохолд стартира кампания „Селфи с трафопост“
Още: Издаването на лични карти поскъпва от 2025 г.
Actualno.com
