Идея за нова организация на европейското пространство чрез създаване на „свободни европейски зони“ лансираха от Инициатива „Граждани за устойчиво развитие“ по време на пресконференция в БТА, посветена на темата „Европа и бежанците“. Като първа такава зона от Инициативата виждат територия от около 30 000 кв. км. между Свиленград и Одрин, където се събират границите на България, Турция и Гърция. „От зона на конфликти и плътни огради, тя ще се превърне в място, където да се срещнат истинските ценности“, убеден е арх. Димитър Димитров. Той смята, че това трябва да е „една от първите територии под егидата на ООН – зона, в която да няма никакви оръжия и да се ползва не за бързо придвижване на танкове и бронетранспортьори, а за нормалното съществуване на няколко милиона щастливи европейци – място за демонстриране на европейските ценности и тяхното материализиране“. Това е предложение към премиера и всички които му помагат да бъде премиер“, подчерта Димитров.
Между Свиленград и Одрин
„На тази територия в момента се случват най-неприличните събития – кадрите показват как там цели семейства са като на пикник, деца се замерят с газови гранати, а по други стрелят с бойни куршуми“, посочи Димитров и заключи, че това е „едно програмирано и съвсем умишлено събитие“. Всъщност там - между Свиленград и Одрин, се събират три граници на три балкански приятелски държави и на тези граници са най-слабо развитите територии на трите държави, отбеляза той и уточни, че р. Марица е делител между Гърция и Турция и от двете й страни са най-забравените и изостанали гръцки територии, от другата страна - турските селища са също изостанали, както и тук териториите по поречието на р. Тунджа от северната страна почти до Ямбол. „През тези територии за последните години Европа, американците, руснаците са насочили инвестиции за 30 – 50 милиарда евро“, изтъкна Димитров.
Въпросната площ от около 30 000 кв км е относително еднакво разпределена между трите страни с по 9 – 10 хиляди квадратни километра и там, според Димитров може да се направи "съвременно устройство на територията по всички правила по отношение на норми за комуникация, пътища, зони за обитаване, а не подобни на презастроени части от София като „Манастирски ливади“ и други гета“. Той е у убеден, че на тази територия могат да живеят хора при идеални условия със зеленина, с истинска питейна вода, със земя за обработка и да дойдат да инвестират световни компании. „В една такава територия, ако се приложат средните стандарти на Европа за заплати, среда за обитаване, икономика, бизнес, тук може да се сложи началото на опит да се покаже как Европа може да бъде зелена“, изтъкна още той и отбеляза, че в тази територия попадат и ТЕЦ Марица 1, 2 и 3.
Интересите
„Миналата година бяха насочени повече от 46 млрд за реновиране на ЖП линията, която ще мине и през България към Румъния, за да може американския втечнен газ от Александруполис да пътува бързо и спокойно към сърцето на Европа; за тази територия една бивша наша министърка, Лиляна Павлова, оповести как частни компании ще инвестират и ще направят магистрала, която да свързва морето, Дунава и нататък към Полша – магистрала, минаваща през Родопите, Стара планина, преодолявайки Дунавската равнина и Карпатите“, посочи Димитров. „Американските частни капитали планират да сторят магистрала, успоредна на р. Марица, за да има бързо придвижване танковете им и бронетранспортьорите на Север", добави той и продължи да изрежда - "на тази територия има газопровод не само да прекарване на превърнатия вече в газообразно състояние втечнен американски газ, но и за всички газови находища на израелски, катарски и идващи от Юг; през тази територия преминава и продължението на „Турски Поток“ към Бойкоборисовия хъб“.
Димитров изтъкна, че през тази територия преминават страхотни реки – Марица, Арда, Тунджа, че тя има и страхотно море, че има равно съотношение между планина в гръцка и българска територия, обработваеми земи, убеден, че там могат да се развият възможно най-добрите икономически зони с нови изисквания. Според неговите представи, „в зоната, където се пресичат трите граници - източно от Свиленград и западно от Одрин, може да се развие нов град. „Само на 350 км от този нов център за Европа, планиран по всички съвременни изисквания за екология, за енергийна ефективност, с планирането на такова ново устройствено поселение, може да бъде по всички правила и да създаде първата територия, която да е Зелена Европа и за истинско спокойно обитаване без напрежение“, смята Димитров.
Сметки
Ето откъде да се вземат средствата с които тази зона може да бъде осъществена, според изчисленията на Димитров - „за първите 5 години това може да е половината от бюджета на Европейската общност за въоръжаване, а за следващите 5 години - целият бюджет за въоръжаване да се насочи за подобни зони, каквито могат да бъдат създадени в цялата европейска територия“.
Следващи такива зони Димитров вижда във Видинско-Монтанско, Румънска Бесарабия и най-изостаналите части на Сърбия. Според него тези зони с такива целеви инвестиции могат да бъдат превърнати в „съвременни бъдещи поселения, каквито световните компании планират, но малък мащаб като градове на бъдещето“. Такива могат да бъдат на по-късен етап зони между Румъния и Унгария и другаде, смята архитектът. „До 2050 г. една десета от територията на Европа може да бъде покрита със зони за живеене по подобен начин“, убеден е той, вярващ, че това ще са „зони без оръжие, в които развитието на хората да зависи от тях и че ще поставят началото на „нова система за живеене“.
Димитров признава, че това са територии на суверени държави и е сигурен, че те няма да бъдат ощетени. „Участието с подобни територии в подобни комплекси е шансът тези територии да получат истинско развитие на потенциала, с който разполагат. Привличането на хората, които ще обитават тези територии ще промени посоката на движение на бежанците", убеден е той. "Дали са от Сирия или Афганистан, дали са икономически, т.е. разполагащи със средства, дали са образовани или обикновени, притиснати, пътувайки на Северозапад към Германия, тук, с подобни зони ще се обърне потока им“, поясни още идеята си Димитров. „Част от хората, които са пришълци в Германия ще дойдат тук и ще могат по най-добрия равнопоставен начин да развиват себе си и да развиват новото лице на Европа“, заяви той. Като допълнителна екстра архитектът посочи, че „част от газът, който от Александруполис ще стига към Германия, ще се ползва от хората в свободната европейска зона.
„Това искаме да бъде предложено, развито, да се направят срещи и да се приеме механизмът по който тези 33 000 кв км, имащи страхотно море, климат, гори, земи и инфраструктура, която така или иначе ще се направи, да се ползват не за бързо придвижване на танкове и бронетранспортьори, а за нормалното съществуване на няколко милиона щастливи европейци“, подчерта архитектът.
Според вижданията му „в тази територия могат да живеят при пълен комфорт повече от 3 милиона души, като България има възможността да насочи 1 милион, Турция 1 милион, Гърция 1 милион, но абсолютно доброволно чрез създаване на среда“. В зоната щял действа принципа на партньорството, заплатите да са на нивото на средната европейска и мигриращите в Германия млади образовани българи ще имат алтернатива. Бежански натиск, според Димитров няма да има. „Хората ще идват доброволно и ще живеят като истински хора. Натискът е нещо измислено и режисирано“, категоричен е той.
Димитров очаква „Гърция и Турция да приемат идеята, защото става въпрос за най-изостаналите им територии и защото те не влагат нищо. "Гърция и Турция ще имат интерес, защото се появява ново място за инвестиции - в тази територия ще се съберат инвестиционните интереси, няма да има контрабанда, нито бежански натиск“, добави Димитров.
