Бившият румънски правосъден министър и настоящ евродепутат Моника Маковей обвини българската държава, че не дава възможност на румънското малцинство в страната ни да учи майчиния си език и да се дефинира като такова. В писмо до премиера Маковей твърди, че във Варненска област има много роми от румънски произход, които срещат пречка да заявят своята етническа принадлежност.
"В региона живеят около 25 000 рудари, наричани още копанари, на които румънският език е майчин. Те обаче не се определят като румънци и също така не искат да бъдат причислявани към ромската общност", заявява бившият кмет на Игнатиево и председател на сдружение „Рудари“ Димитър Димитров.
„Рударите са етнографска българска група, която говори архаичен румънски език, но е интегрирана в българското общество – източноправославни сме, имаме обичаи и традиции, които са близки до българските. Абсурдно е да ни причисляват към ромската общност, защото сме отделени от нея. Моите уважения към ромите, но нямаме нищо общо с тях – нито традиции, обичаи, език или култура“, коментира Димитров. Той твърди, че не познава хора, определящи се като „роми с румънско потекло“.
„В цяла България няма човек от рударите, който ще каже, че е от румънско малцинство и ромски произход. Ромският произход просто трябва да се забрави. Нашите хора са интегрирани в обществото - сред тях има лекари, директори на филхармонии, юристи, управляващи“, добавя бившият кмет на Игнатиево. Докато е управлявал града в местното училище е била сформирана паралелка за изучаване на румънски език, но скоро интересът на децата към нея се загубил.
Като „нагли претенции“ и „етноложки абсурд“ определя твърденията на Маковей за малцинство на румънските цигани директорът на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов.
„Има една етнографска група в България, която употребява влахо-български диалект. Това са няколко хиляди души, които живеят във Варненска и Добричка област - така наречените копанари. За тях не може да се каже категорично какви са по произход, но със сигурност може да се каже, че самосъзнанието им е българско. При тях се забелязва изоставяне на влахо-българския диалект и преминаване към българския език като майчин. Например, в Аксаково старото поколение от т.нар. копанари говори добре и използва в ежедневието си този диалект, средното поколение го разбира, но не го употребява, а младото говори и разбира само и единствено български език. Те са с християнски имена, с християнско вероизповедание, с традиционна българска култура и нищо не ги отличава от останалите българи. На практика след 20-30 години тази етнографска група ще бъде напълно неотличима от всички останали“, заявява Костадинов, цитиран от Дарик.
Според него писмото на Маковей е инспирирано от местни организации, работещи във Варненска област повече от 10 години и с чиято дейност е запозната ДАНС. Той припомни, че по време на националното преброяване през 2011 г. емисари са агитирали копанарите да се определят като румънци, но това са направили по-малко от 100 души в региона и близо 900 в цялата страна.
В цяла България живеят около 400 000 рудари, твърди Димитър Димитров. Костадинов смята, че броят им е в пъти по-малък, но никой не може да каже колкото са точно, както не може да се каже и за другите етнографски групи. Евентуалното признаване на малцинство на румънските цигани би означавало, че за малцинства трябва да се признаят шопите, добруджанците и капанците, посочва като пример Костадинов.
От партия „Възраждане“, чийто лидер е Костадинов, настояват държавата ни да постави пред Румъния въпроса за спазването на правата на българите на нейна територия, които са половин милион. Южната ни съседка обаче признава за българи само 9000 души в Банат.
