„При извеждането на демографските тенденции от 1960 година насам установихме, че от 1990 година сме изгубили 2 милиона и половина души от българското население. Интересно е, че в анализа ние правим връзка с икономическите ефекти. Ние остойностяваме загубата и цената на неблагоприятните демографски промени.“ Това заяви пред bTV Ралица Ганева - член на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет.
Още: Специалист: Рискът от предозиране при вейповете е висок
Още: Прогноза за времето - 3 януари 2025 г. (петък)
По-рано днес стана ясно, че нов доклад показва, че демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. България е сред страните с най-неблагоприятна структура на населението и голям натиск върху работещите – в момента на практика 100 души издържат 60 в нетрудоспособна възраст. Очаква се този показател да се влошава.
Според Ралица Ганева от 2010 година насам икономическият растеж на България е с един процентен пункт по-нисък. „Това е в резултат на свитото население в трудоспособна възраст, което го отдаваме на високата емиграция и през 90-те години, и след 2010 година, както и ниската раждаемост. Този ефект върху растежа е изключително притеснителен“, добави тя.
Още: Хоризонтални политики на "Единение" за борба с демографския апокалипсис
Още: Най-важните новини за деня: 2 декември 2025 г.
Още: Силна геомагнитна буря причини сияния у нас
„74% щеше да бъде БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност от средното за ЕС, ако ние не бяхме изгубили тези хора. В момента той е 64%. Имаме 10% пункта нереализирано благосъстояние. Това никак не е за пренебрегване“, подчерта Ралица Ганева.
Според нея това е сигнал за силната нужда от провеждане на адекватна демографска политика. „Основното в случая е, че трябва да се обърне внимание на дългосрочността на процесите. Демографската криза, която наблюдаваме днес, е резултат от всичко, което се е случвало от много десетилетия насам. Например – раждаемостта пада под нивото на заместване на населението още през 1980 година. Което означава, че успешните политики предполагат дългосрочност, системност, комплексност, всеобхватност“, заяви тя.
Още: КЗП се самосезира за вейпа, пушен от починалото 14-годишно момче
Още: Предложение: Регистрираме се на служебен адрес, ако нямаме имот или не живеем под наем
Още: Стопили сме се с близо 800 000 за 9 години
По думите ѝ точно това е голямото предизвикателство. „От една страна те са скъпи. Разбира се, ние разграничаваме директните мерки, които са необходими, компенсиращите, дългосрочните, краткосрочните – важното е да се изпълняват в комплекс заедно. Ключовото е дългосрочността, което означава, че те трябва да бъдат провеждани години наред, което далеч надхвърля обичайния мандат на едно правителство“, каза още Ралица Ганева.
Още: Специализиран екип от армията унищожи мина край София (СНИМКА)
Още: Времето утре - 3 януари 2025 г.
„Ако до 2035 година ние нищо не променим – застаряването на населението ще доведе до много по-голямо ограничение върху растежа на нашата икономика. Европа също е застрашена. Това, което наблюдаваме в България, се наблюдава и в Европа. Това са глобални процеси. Но тук процесите са много по-силно изразени и много по-неблагоприятни. Със сигурност не можем да очакваме, че ще се стопим като нация“, уточни експертът.
