През последния месец нещата около плазмата драматично се промениха. Промениха се взаимоотношенията между участниците в процеса – кръвния център, лекуващия лекар и близките на болния, които искат да дарят плазма. Под натиск те започнаха да налагат свои правила. Това обясни пред БНР д-р Павлина Михайлова от Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Допреди месец хората даряваха плазма безвъзмездно като солидарен акт. Стана така, че плазма, дарена от близки на болни, не стига до тях дни наред. Затова и под натиска на близките започна поименно даряване на плазма. Тя обаче отново закъснява да стигне до лекаря, разказа д-р Михайлова в предаването „Преди всички“.
Каква е картината? Лекуващият лекар иска плазма от съответния кръвен център. Той си прави искане, кога ще получи плазма, му отговарят от кръвния център. Паникьосаните близки на болния се намесват в този процес и започват да звънят на лекаря и на кръвния център. В кръвния център записват за една седмица напред, а през това време човекът може да почине, каза д-р Павлина Михайлова. По думите ѝ близкият човек е в патова ситуация. Той иска да дари, а дарява чак след седмица. В отговор кръвният център дава втора опция – да се дари веднага, без записване, цяла кръв.
Това е проблематично и рисково за преболедувалия коронавируса, смята д-р Михайлова. „Вие си представете – човек е боледувал преди два месеца от Covid и сега, без да му се разяснят някакви неща, му се казва – ела, дари цяла кръв. От тази цяла кръв се извлича една доза плазма, при другата процедура – плазмафереза, се извличат три дози. Никой не знае какви са дългосрочните последици от тази коварна болест. Ти си бил болен преди два месеца и сега отиваш да даряваш нещо, което е толкова важно за теб – цяла кръв“.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
За нас това не е приемливо, при положение че могат да се разкрият кръвни центрове в още няколко областни града, коментира д-р Михайлова. „Там, където има възможност, да се отвори пункт за даряване на плазма, където има лекар – да се отвори“, апелира тя и уточни, че става дума за временно разкриване на такива центрове до края на пандемията. „Могат да бъдат спасени десетки, стотици хора“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Държавата досега трябваше да осигури оборудване за функциониращите регионални кръвни центрове, посочи още д-р Павлина Михайлова. Апарати за плазмафереза втора употреба струват около 40 хиляди лева.
Много е важно лекарите, които прилагат лечението с плазма, да бъдат наясно с последните световни протоколи, изтъкна д-р Павлина Михайлова. Утре в 18 часа Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма организира уебинар по темата за лекари от страната.
