Остават 2 месеца, в които можем да защитим наименованието на българското кисело мляко. Това става ясно от изпратено от писмо на ЕК мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни.
От Брюксел смятат, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. Страната ни разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от комисията. В противен случай ЕК може да реши да сезира Съда на ЕС, пише "Монитор".
В тази връзка Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите смята, че трябва регистърът да бъде запазен, докато мине другата процедура по защита по наименование за произход на ниво Евросъюз. „Трябва да защитаваме българските интереси. От това, че навремето през 2007 г. администрацията не си е свършила работата, не трябва да страда бизнесът“, каза той. По думите му, сега сигурно ще има евентуално някаква елементарна глоба от ЕС. „Смятам обаче, че националният интерес е по-важен от глобите“, добави браншовикът. „Сега тече процедурата и се надявам до лятото да сме готови с документацията“, поясни Присадашки. „За да защитим наименованията се изисква доста сериозна подготовка. По-напреднали сме за българското кисело мляко. Ще искаме защита и за бялото саламурено сирене и кашкавала“, обясни той и припомни, че тя ще бъде внесена от браншовата организация на млекопреработвателите.
Според евродепутата Момчил Неков все още не се знае каква глоба ще ни бъде наложена, защото досега няма прецедент и България ще бъде първата страна, попаднала в такава процедура и не се знае колко ще трябва да платим. По думите му, не за първи път получаваме подобно предупреждение от ЕК. „ Вариантите вече са два - или плащаме глоба, или пада защитата на продуктите. За това трябва всички типично български храни като кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница трябва да бъдат регистрирани на европейско ниво по схемата за географските означения.“, обясни Неков.„Ползите от защита на ЕС ниво на продуктите не са малко. От една страна те са за потребителите, които ще бъдат сигурни в качеството на продукта, произведен по традиционна рецепта. От друга страна, всяка страна от ЕС, плюс и трети страни, с които имаме сключени споразумения ще е длъжни да защитава географските означения. Ще има и полза от производителите на защитените продукти и на суровината за тях“, добави евродепутатът. По думите му, една такава защита ще има и имиджово значение за страната, защото една от най-често обсъжданата тема от хората е храната. „Държавата трябва да помага за производството на уникални български продукти“, смята Момчил Неков.
Засега единственият български продуктът със защитено наименования за произход е мановият мед от Странджа. Другите нива на защита са "Защитено географско указание", където са българското розово масло и горнооряховският суджук, а в "Храна с традиционно специфичен характер" имаме регистрирани 5 продукта - филе "Елена", луканка "Панагюрска", "Кайсерован врат Тракия", роле "Трапезица", "Пастърма говежда".