В днешното издание на „Видимо и невидимо: Контрапропаганда“ Калин Манолов разговаря с историка доц. Стефан Дечев за заведените срещу него дела от Югозападния университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ) и от неговия ректор проф. Николай Марин. Трите дела „шамари“ са на обща стойност 650 000 лв. и вероятно са подбудени от активността на доц. Дечев за постигане на консенсус между България и Северна Македония по отношение на общата ни история.
Поводът за заведените дела са участия на доц. Стефан Дечев в централните медии и сигнали подадени към МОН, в които той описва извършени нарушения в ЮЗУ. „Общата сума е 650 000 лв, като на първо време исковете са за по 1000 лв., т.e. държи се нарочно ниска цена за да могат делата да бъдат гледани и на двете инстанции в Благоевградски съд. Т.е. те не търсят справедливост, а търсят решение, което да остане само на територията на благоевградските съдилища и да не отива на по-горни инстанции от благоевградското.“, казва доц. Дечев и добавя, че преобладаващото мнозинство в прокуратурата, следствието, районния и окръжния съд са възпитаници на Правно-историческия факултет на ЮЗУ и, под една или друга форма, те са зависими. Още: Полк. о. з. Диман Георгиев: Имаме късмет, че сме в пакет с Румъния за Шенген (ВИДЕО)
„Имаше специален инструктаж, че всъщност дори и когато мине сесията, тези студенти, които не само просто не са посещавали лекциите, но изобщо не са се явили на изпит, също да им бъде поставена оценка, за да може инспектор „Студентско състояние“ да им се обади по телефона и да им каже, че те само си мислят, че не са си взели изпитите. Всъщност всичко е наред, но трябва да бъде внесена следващата такса. И така четири години по две семестриални такси и накрая диплома.“
Според доц. Дечев е нормално всеки уравновесен и дистанциран възглед, който се опитва да се постави в позициите и на българската и на македонската страна, да събужда яростни атаки от крайните националисти и в България и в Северна Македония. Той разказва за съвместния проект с македонския Институт за социални и хуманитарни науки, в който заедно с македонски учени, такива като философа Катерина Колозова и политолога Любчо Петковски, успяват да стигнат до консенсус по отношение на общата история на двете страни, това, което ни свързва от средата на XIX век до към 20-те години на XX век, общите събития и личности. Гостът споделя, че целият процес на работа е бил съпътстван с опита да бъдат зачетени интересите на другата страна и да има взаимно уважение и зачитане.
„Моите възгледи не съвпадат с крайните възгледи, които обикновено се лансират в страната, но тези възгледи са научно издържани и затова аз смятам, че един ден те ще бъдат общовалидна истина и в България и в Македония.“, категоричен е историкът. Още: Командни дилеми и стратегически провали в целите и стремежите на Българската армия (ВИДЕО)
„В много голяма степен твърдата българска политика, налагането на ветото, а от друга страна желанието може би на македонската страна да заобиколи някак си България, взаимно доведоха до идването на власт на тези крайни сили в момента в Македония и не е ясно още колко време трябва да мине за да могат да влязат отношенията в руслото на нормалността.“
Целият разговор на Калин Манолов с доц. Стефан Дечев гледайте във видеото.
