Най-често срещаните имена в България съставляват около 20% от всички в страната. "Когато говорим за тенденции, най-обичаното име е Александър, а Георги е на първо място в Пловдивско.", каза в интервю за БНТ професор Анна Чолева-Димитров - ръководител на Секцията по ономастика (наука за значението, произхода и разпространението на имена) към Българска академия на науките (БАН).
Първенец в класацията на най-предпочитаните имена в България е Иван, като в последните 10 години тенденциите при избора, от страна на родителите, се запазват. Характерни за българската именна система при мъжете са още Божидар, Владислав и Владимир, защото от тях се образуват нови. Почти от всяко име може да се образува друго производно двуосновно, като например Светломир. В регистъра вече са записани имена, като Здравослав, Петрослав и Денислав.
Съществува и човек с три малки имена. "Тези имена вероятно са се появили у нас, вследствие от хора, които живеят в западните страни, тъй като това е католически модел.", посочи професор Чолева-Димитрова. Тя смята, че тенденциите за двойните имена са, че те ще се увеличават все повече. По-често срещани са те при дамите, като вече двойни имен възникват и при мъжките. Например, Виктро-Емануел. Кейтлин, пък, напоследък сменя Катя. Мъжките имена са по-консервативни, защото когато се роди момче надеждите са, че то ще бъде продължител на рода. От скоро възниква и мода мъжете да носят типично женски имена и обратно, като например - Методия, Детелин, Фидан, Емонт, Джорджи, Лаура, Тимъти, Кери, Даймънт и други.
В последните години таблицата на традиционните имена е почти една и съща и само се разместват позициите с най-често срещаните имена. От началото на XX век се появява и името Ерик. Но в днешно време не се наблюдава увлечение по имена от сериали и филми, както е било преди. По-скоро родителите предпочитат да кръщават рожбите си на хора от шоу бизнеса и спорта. Напоследък се появяват мъжки имена, като Стан и Рафаел. От друга страна, все по-често българите предпочитат имена на владетели. Съществува дори лично име Кан - от титлата.
"Нашата именна система е трикомпонентна. Тя е установена след Освобождението на България и ползва руски образец. Цялата система е характерна за българите. Когато се каже Иван син на Петко, то е равностойно на - Петков син. И ето така се образува бащиното име. С наставка "ов" ние се различаваме от други народи и би било добре да се спазва. По принцип, не би трябвало тя да се премахва в бащино или фамилно име. Според закона се допуска да не бъдат поставяни наставка "ов" за мъжете и окончание "а" за жените, ако лицето е от друга народност, която не изисква това. Например, при арменските, еврейските и турските имена. Въпреки това, в един момент се установи, че може и без "ов". Така решиха българите. Но досега не е правено такова изследване за страната, а само за София.", съобщи директорът на Секцията по ономастика към Българска академия на науките.
Резултатите показват, че 10% от софиянци вече си записват децата без тази наставка. У нас има две основни тенденции - придържане към традицията в именната система на България, която се съставлява от около 25%-30% от хората, решили да кръстят децата си на роднини. В по-малките населени места традицията е запазена, докато нещата в София стоят малко по-различно. Другата тенденция, която се засилва в последно време, е безконтролното нахлуване на много чужди имена у нас, което според професор Чолева-Димитрова е "отказ от традицията и доброволен отказ от това, което ни различава като българи".
