Драстичен вертикален дисбаланс, породен от липса на младо население и превес на застаряващото. Това показва изследване на фондация "Фридрих Еберт - България". То бе представено в пресклуба на БТА от доц. Георги Бърдаров, доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра Социално-икономическа география, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет.
Големи териториални демографски диспропорции е установило проучването. Според екипа данните показват резултатите от непоследователното и политически обремененото развитие от Освобождението до днес.
Доц. д-р Надежда Илиева, ръководител на секция Икономическа география в БАН, посочи, че до 2040 г. според песимистичния вариант населението на България ще е 5. 1 милиона души.
Южна България изпреварва по всички показатели Северна България. Най-високата смъртност е в Северозападна България - Видин, Монтана, Враца.
Няма административна единица в Европа с такъв промил смъртност, смятат авторите на изследването. Има общини, в които смъртността надхвърля 30-40% - такава смъртност в света е имало само в Африка и Азия, но при тежки военни конфликти и малария. Причините у нас са свързани със срив в здравната система и бедност.
Населението на 65 и повече години е основно в районите на Видин, Габрово, Кюстендил и Ловеч.
Има и райони в тежка демографска криза с естествен прираст под 10% и много по-висок дял на населението над 65 г. възраст. Това се откроява в Северозападна и Централна България - Габрово, Велико Търново и районите от Краището.
Потенциал за развитие има в централната южна част на България - София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна и Благоевград.
Очаква се градското население да достигне 79%, най-слабо засегнати ще са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.
Друга тревожна тенденция е, че селата са изцяло обезлюдени. Очертамат се предизвикателства за местните управи, защото в тях ще остане да живее силно застаряло население.
Очаква се трудоспособното население да е 29% през 2040 г.
