Правната комисия в Народното събрание ще обсъди внесените поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с фигурата на прокурора, който ще разследва главния прокурор. Поправките са внесени от управляващата коалиция след отправени критики и препоръки от Съвета на Европа, припомня БНР.
Кои са уязвимите места на така предложеното решение за контрол над действията на главния прокурор?
Поправките отстраняват някои недостатъци на първоначалното предложение, но въпреки това са необходими алтернативни варианти, смята Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.
„Приемливи изглеждат поправките на поправките, доколкото коригират някои недостатъци в първоначалния вариант. Това е минимално подобрение на един вариант, който според мен е концептуално сгрешен, тъй като се върви отново в посока създаването на допълнителна институция, еднолична, с всичките недостатъци, които тя всъщност трябва да реши“, заяви той.
За пореден път управляващите „си измиват ръцете“ със създаването на институции, които в дългосрочен план се оказват неработещи, както е очаквано, категоричен е Марков.
„Управляващите за пореден път залитат в посока създаване на нови институции и нови хора, които трябва да бъдат овластени да решат някакъв проблем, въпреки че Съветът на Европа ясно даде да се разбере, че се търси механизъм в рамките на досегашната институционална структура в държавата, който да даде съответните правомощия и процедури, които да позволят този недостатък с липсата на възможност да се разследва главния прокурор да бъде решен.“
Даването на допълнителни правомощия на Висшия съдебен съвет като институция, която през годините многократно е доказала невъзможността си да решава наболелите проблеми в съдебната власт, е поредната стъпка към капсулирането на съдебната власт и нейното управление, коментира Димитър Марков пред БНР.
За сметка на бързината ще се приеме вариант, който не е работещ, подчерта той.
„Под предлог, че трябва да се спазят някакви срокове и трябва да се отговори на критиките от страна на Европа ще се приеме вариант, който е компромисен, но за пореден път дава правомощия на институция, която не успя да убеди в способността си да взема адекватни решения.“
Съдиите и съдът трябва да разполагат с по-големи правомощия при решаването на проблема с разследването на главния прокурор, посочи Димитър Марков в отговор на въпрос как гледа на идеята, лансирана от експертни среди, съдия или прокурор ad hoc (за отделни случаи - бел. ред.) да могат да разследват главния прокурор.
„Тъй като в крайна сметка съдът, съдебната власт в лицето на съда, е тази, която трябва безпристрастно да решава подобни проблеми, когато възникнат, а не да се търсят други алтернативни варианти, каквито в момента предлагат управляващите.“
