Дали наистина знаем всичко за еничарите?

Eдин от тежките моменти за българите по време на османското владичество е бил така нареченият „кръвен данък“ – младите момчета от народа са били потурчвани и обучавани като воини на противниковата страна. Но дали това е правилната интерпретация на този исторически момент, или има и друга гледна точка? Нали тези мъже, въпреки различното вероизповедание, са българи, кръвта ни е обща, предците ни също.

Още: Най-важните новини за деня: 4 април 2025 г.

Още: Времето ще ни покаже всички капризи на ранната пролет: Прогнозата на Ники Василковски

Този различен поглед към еничарите ни показва Токораз Исто в първия от поредицата исторически романи, като прави опит да реабилитира тази част от нашия народ, с романа си ни приканва да се отърсим от тесногръдото си мислене, че всеки, който не е християнин, е чужд, за да не живеем в омраза към различното и различния.

В книгата “Еничар” читателят се потапя в един нов свят със стара слава. Слава, която много често е изопачавана, преправяна и нагаждана спрямо целите и желанията на хора, които са искали информацията да остане забулена в мъглата на омразата и нетърпимостта.

Каква е истината за Османската империя? Дали наистина знаем всичко за еничарите? Познаваме ли религията, която изповядваме?
Четейки тази книга, въпросите започват да ни застигат един след друг.

Изпълнен с много история, философия, история на религиите, тайни учения и мистерии, сюжетът ни е представен чрез историята на Петко Боляров, който, след верига от приключения и премеждия, попада в еничарския корпус. Там е прекръстен на Ибрахим Абдаллах и въведен в Исляма, за да служи на султана на Османската империя. Тежко и мъчително обучение, пречупване на воля и гордост, ловки манипулации.

Още: Сдружение "Ангели на пътя" се разграничиха от протеста на БОЕЦ

Още: "Сияна загина, корупцията оцеля": Плевенчани протестират заради лошите пътища

Очаква ви интересен път, който започва в околностите на Араповския манастир, минава през село Козбунар, Одрин, Диарбекир, Анкара, Танжер в Мароко, Истанбул и завършва по бреговете на Азовско море, където е бойното кръщение на новите еничари.
Някак си измамно тежка и обемиста изглежда книгата, но се чете неподозирано бързо. Тя поставя началото на един огромен труд, който авторът е положил с мисълта да ни разкрие колко много не знаем за еничарите, за Империята, която ни е управлявала повече от 450 години и за самите себе си като българи.