В днешното издание на „Видимо и невидимо: Абордаж“ Васил Данов разговаря с д-р Стефан Иванов – историк, преподавател, магистър по богословие и по маркетинг. Той е автор на излязлата наскоро книга "От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)".
„Разумните същества, каквито претендираме да сме ние, трябва да направят така, че да достигнат до истината и ако не да се опитат да представят пред другите, поне да я приемат пред самите себе си.“, казва изследователят.
„Една такава тема трябва да бъде абсолютно безспорна откъм изводи, защото винаги има недобронамерени хора, които ще се опитат да кажат, че понеже аз, вие или който и да било сме предубедени, имаме някакво предварително усещане по тази тема и, едва ли не, ние сме разказали своите собствени убеждения. Над 90% от източниците, които съм цитирал в моята книга се появяват за първи път в публично и научно обръщение. Но всяка една теза, ако примерно трябва да се уплътни с 1 или 2 документа, аз съм гледал, ако може да са с 5-6-7, за да може да е абсолютно гарантирано, от гледна точка на достоверност, да не може никой да каже, че има необективност при това изследване.“, казва за книгата си д-р Стефан Иванов. Научните материали и изследвания, използвани в историческата монография и на които той се позовава, са освен архивите на МВР и Комисията по досиетата, но и авторитетни руски, съветски, британски, американски, канадски и други чужди автори. Още: Трудностите ни направят по-добри хора (ВИДЕО)
„Другото, което особено много съм се старал, това е да държа максимално голяма дистанция от темата. Разбира се, аз не мога да не покажа ситуацията такава, каквато е, но не искам да натрапвам моите оценки на читателя. Читателят е този, който трябва на базата на собствените си усещания, през собствената си призма да прецени това, което е написано до какви изводи трябва да доведе. За четирите основни вида криминални престъпления, които аз изследвам - умишлените убийства, изнасилванията, кражбите и грабежите, както и за редица други фактори, например за агентите по криминална линия за разкриваемостта, давам данни година по година.“
Историкът споделя, че едно от най-големите предизвикателства при работата с тази тема е, че тя обхваща много науки – история, социология, психология и др., т.е. за този анализ е нужно интердисциплинарно изследване. Още: Наталия Еллис: Силно се надявам, че тази война няма да дойде нито в Европа, нито в България (ВИДЕО)
„Всяка носталгия по принцип е фалшива. Психиката на човека така е изградена, че назад в миналото той гледа всичките отрицателни неща, може би чисто по еволюционни критерии това се е получило, да ги покрие със забрава, да ги изолира, и да останат само положителните неща. Не е странно един 80-85 годишен човек, особено на фона на цензурата, който не е имал информация например по отношение на криминалните престъпления, да има носталгия, но не е нормално за 30 годишен човек, който не е живял изобщо през тези години.“
Целият разговор на Васил Данов с д-р Стефан Иванов можете да гледате във видеото:
