В днешното издание на „Видимо и невидимо: Балканите“ историкът д-р Евлоги Станчев разговаря с културолога д-р Слава Янакиева, преподавател в департамент Театър на Нов български университет. Нейните научни интереси са съсредоточени в областта на религиозното кино и медиите, както и на средновековния театър и празничната култура. Д-р Янакиева е автор на множество изследвания по тези теми.
„Православието би трябвало да бъде защитник на християнските ценности. Това е неговата мисия. Въпросът е обаче какво прави „православието“ в русия, на какви ценности то е защитник, защото там се появяват девизи от типа на „една религия, един народ“, спомняме си нацисткото „една партия, един вожд, един народ“, някакви такива фашизоидни метаморфозирали отношения. Под християнски ценности се поставят не добродетелите, които са християнските ценности, всеки християнин ги знае, а някакви социокултурни елементи - това е хетеросексуалността, това е войнският дълг, лоялността към политическата власт - т.е. неща, които не са християнски ценности, биват опаковани като християнски ценности и сложени под закрилата на църквата и неразделни от религиозния живот. Такива неща за съжаление се промъкват и у нас и не само у нас разбира се, в Сърбия също. Национализъм, който бива неразделно вплетен в богословската доктрина - това е много опасно. Ние сме живяли това нещо, имаме някакъв исторически опит от подобни нередни съюзи.“ Още: Български летателен апарат – 1 година преди братя Райт (ВИДЕО)
Според д-р Слава Янакиева горивото на „традиционните християнски ценности“, които визира руската пропаганда е в най-общ смисъл всичко антизападно. „Това би трябвало да ни напомни за времето на възхода на нацизма и на фашизма, които имат същото гориво. Макар да възникват на Запад, те имат за свой враг глобализма, те имат за свой враг в случая тогава еврейския род. Сега антисемитизмът също се промъква в руската доктрина, антисемитизмът го има и в сръбската доктрина. И тук ми се иска да спомена, че Сърбия има подобен опит на руския сега и в 30-те години на XX в., има подобен опит и в момента.“
„Единственият канал, който има достъп, който има свобода на пътуване през граница и който изглежда по-малко подозрителен това е църковният. По тази причина на това беше обърнато внимание от най-различни автори, журналисти, изследователи, дори от службите в САЩ. Руската църква започва да действа като канал на военните специални служби. Руската църква се използва за политически цели. Ние имаме сведения, че болшевизмът също е използвал подобни канали на прикритие, но това са били банкови клонове, които са били фронт организации за политическа дейност. Емигрантските църковни общности, културните центрове винаги са били, те и остават такива, са каналите за политическа пропаганда, за влияние и шпионаж.“, казва д-р Янакиева. Още: Кой нареди убийството на Тодор Александров? (ВИДЕО)
Според госта промяната на името на катедралния храм на БПЦ е политически, а не църковен въпрос.
Целият разговор на Евлоги Станчев с д-р Слава Янакиева гледайте във видеото.
