Много е важно България да има подписани споразумения на високо ниво с Украйна и Молдова, за да могат българите, които живеят там, да се почувстват обгрижени , а децата им, идвайки тук, да се чувстват като българи. Това каза в интервю за агенция БГНЕС д-р Владимир Калоянов, експерт по историческа демография, който се занимава изключително задълбочено с българите в Таврия.
Нито едно българско правителство досега не е водило национална политика по отношение на сънародниците ни в чужбина. И това не засяга единствено българите в Украйна и Молдова, но и тези в Сърбия, Македония и Албания, добави той.
Калоянов представи своя труд „Цената на българщината в Таврия (1917-1945 г.)”, в който описва подробно нелекия живот на българите, населяващи тази област в Украйна.
„От малък разбрах, че съм българин, но нямаше училище, в което да уча родния си език. Срещнах много голяма съпротива да уча български”, сподели д-р Калоянов, който подчерта, че през 80-те години на миналия век на територията на бившия Съветски съюз е протичал процес на русифициране на българите там, както и на всички малцинства.
„През 1981 г. бях арестуван, а после се принудих да се укривам няколко години, защото декларирах своя български произход и желанието си да уча български език. В онова време да кажеш, че си българин и че искаш да учиш български език не беше лесно.”
Обявяването на независимостта на Украйна беше посрещнато с възторг, тъй като украинската държава започна да обещава да открие български училища и детски градини, възможност да се изучава български език от първи клас.
В Бесарабия този процес се осъществи по-лесно, тъй като там българското население е по-компактно, докато в Украйна българите живеят по-разпръснато. „Взехме за пример техния модел в Таврия, в Запорожка и в Одеска области. И така започнахме”, разказа д-р Калоянов.
„Но след време започна друг процес – на затваряне на българските училища. Смяна на имената след 1992 г. От българи – без да ни питат, започнаха да ни регистрират като граждани на Украйна. Имената ни смениха – от Владимир станах Володимир, Анна стана Ганна, Никола – Микола и т.н.”
„Има проблеми, за които България мълчеше. Нищо не направи по този въпрос. И ние няма на кого да се оплачем – така си караме сами”, каза д-р Калоянов.
По време на управлението на сегашния президент Зеленски политиката на Украйна се промени в негативна посока. „В резултат на действията на новото управление ние българите изпаднахме в немилост и вместо да се обединим, те започнаха да ни разединяват.”
В Украйна бяха направени промени в различни административни райони, в които има няколко български села и живее компактно българско население. Спряно е и финансирането на българските училища, даже се затварят, тъй като икономическото положение в селата е тежко и българите търсят друг изход за оцеляване – отиват да работят в чужбина. По този начин селата остават без млади хора, не се раждат деца и това дава повод да се затворят училищата.
Дори и да са информирани някои от институциите в България за случващото се с обучението по български език в Украйна, държавата не обръща сериозно внимание на това, смята д-р Калоянов.
Ситуацията не е по-различна от тази в България: селата се обезлюдяват, младите хора напускат, гоним децата си в чужбина. „Явно за някого е по-изгодно да нямаме здравомислещи млади хора, които да се борят с тези, които не искат да има силна България”, каза той.
Д-р Владимир Калоянов сподели случай, при който по време на едно от преброяванията на населението – преди 2009 г., преброителите заявили директно, че ще изтрият написаната с молив националност „българи” и ще запишат на нейно място друга. „Тогава стана скандал и след изричното ни настояване бяхме вписани като българи, разказа той. „Но това не бяха прости хора. Те бяха подготвени по този въпрос.”
Терорът срещу българите на тази територия не е новост. Те са сред най-сериозно пострадалите в периода на „разкулачването”. Тъй като българите в Таврия се славят като много трудолюбиви хора, немалка част от тях са притежавали добитък. Тогава щом имаш повече от две крави, значи си кулак.
„Преселването на нашите прадеди от българските земи в Таврия е една трагедия. Ние може да сме малко на брой, но нашата история е добре да се познава. Нашият народ много си е патил.”
Когато ги изселват по време на руско-турските войни в Бесарабия, царското правителство вижда, че българите са много трудолюбиви и преценява, че е много изгодно да ги засели в пустеещите земи.
На карта от 1907 г. се вижда ясно, че по тези земи тогава е имало български и германски колонии – дори украински не е имало. Германците са били по-добри от нас по отношение на обработването на земята, но българите като предприемчив народ винаги са вземали онова, което е добро за тях.
Книгата може да отвори очите на много българи за събитията от онова време, твърди д-р Калоянов. В нея историята започва от 1917 г. с разкази за първите заселници в степите. Тревата там била висока около 2 м - заселниците я палели и тя горяла дни наред, разказват старите хора.
Част от заселниците искали да се върнат обратно в България, но царското правителство решило да им даде по 125 сребърни рубли на семейство и успяло по този начин да ги задържи. Въпреки трудните условия на живот, българските села успели да се замогнат, за разлика от украинските. Българите станали известни с българския пипер и стигнали чак до Сибир.
Едновременно с постепенното замогване на българите се появил и стремежът им да учат децата си на роден език. Това, обаче, срещнало голям отпор от страна на руското правителство.
По време на първия глад през 1921–1923 г. много хора загиват. След това идва 1929 г. и разкулачванията. Българите, като по-заможни, първи попадат под ударите на кампанията. Периодът 1932-1933 г. разкрива страшна картина. Българите пострадват повече от всички останали и селата им масово се обезлюдяват.
Много малко се знае за българите в Таврия, а цената на отстояването там на българщината наистина е висока, заяви д-р Владимир Калоянов. Той отправи препоръка към управляващите в България по отношение на българите в чужбина: Да изработят една национална политика по отношение на нашите сънародници зад граница, за да се почувстват те обгрижени от своята прародина.
