Днес е Трети март - Националният празник на България. За 138-ми път ще честваме нашето освобождение като държава, като народ, като общество.
Вече 138 години се учим от грешките на историята, породени от дипломатическите и политически капани, заложени в Санстефанския мирен договор, във войните за национално обединение и в последвалите ги спогодби между тогавашните Велики сили, довели до безскрупулното откъсване от Родината на територии, в които живеят стотици хиляди българи. Наши сънародници, в които тече българска кръв, подлагани на гонения и изселвания! Наши събратя, наследниците на които и до днес са запазили чиста мисълта си за България! Милиони други бяха прокудени да търсят късмета си зад граница, прогонени от демоните на комунистическия режим,от последвалия го преход и от неговите кукловоди.
Днес е ден за празник, но и за равносметка. 138 години след Освобождението от османско владичество, българският народ е все още зависим и уязвим. Страхът, бедността и престъпността господстват в изнемогващата ни родина. Гладът, физическото оцеляване и борбата за надмощие на силния над слабия, отдавна са довели до оскотяване на големи групи хора, които правят компромиси в името на елементарното си битово оцеляване. Довели са до предела на издръжливостта им пазителите на морала, вярата, традициите и ценностите. Днес, вместо да вървим напред с гордо вдигнати глави, тези които останахме и продължаваме да водим битката си за нормалност и справедливост, сме се превърнали в емигранти в собствената си страна. В тази България, за която Васил Левски и Христо Ботев, а по – късно и Стефан Стамболов жертваха живота си. Защото днешният политически псевдоелит, в борбата си за власт и икономическо надмощие, забрави смисъла на свободата и цената, с която тя се постига, като превърна България в място на безнадеждни и отчаяни хора. Политико –олигархичният модел, който властва и публичният линч на инакомислещите се стреми да потуши и най – плахите опити за вътрешна съпротива, с което да убие още в зародиш крехкото гражданско общество.
Днес, когато чакаме края на прехода, когато празнуваме лелеяната почти 500 години свобода, сме на път сами да се откажем от нея и покорно да я принесем като дар в краката на новите поробители на души.
Затова ние от ПП „ДВИЖЕНИЕ ДЕМОКРАТИЧНО ДЕЙСТВИЕ – Д 3“, отправяме апел към всички, които се чувстват свободни, въпреки оковите, българи въпреки интелектуалния геноцид, които са готови да понесат цената да отстояват морала и ценностите на дедите ни, въпреки опитите за заличаване на родовата памет:
ПОМНЕТЕ КОИ СМЕ, КОЯ Е РОДИНАТА НИ И КАКВИ ЗАВЕТИ ОСТАВИХА ДЕДИТЕ НИ!
БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
