Среден, 3.15, е оценката на българите за пътищата у нас, като цяло, по познатата от училище шестобална система. Оценката е получена в началото на август, седмици преди трагедията край Своге. 38% смятат, че пътищата у нас в последните няколко години стават по-лоши, 30% не намират промяна, 27% казват, че пътищата стават по-добри, а 5% не могат да преценят. Всичко това очертава по-скоро негативна картина.
Данните са от Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимо във финансирането си ежемесечно национално представително изследване, което от началото на 90-те години на двадесетия век изследва мненията всеки месец по метода „лице в лице“. Тази вълна на изследване е проведена между 3 и 10 август сред 822 души, т.е. две седмици преди последния трагичен инцидент край Своге. Във въпросната вълна на изследване бяха зададени няколко подобни въпроса, с оглед на традиционно повишения през летните месеци обществен интерес към темата за пътната безопасност. Искрено съжаляваме, че данните попадат в такъв контекст и изказваме съболезнования на близките на жертвите. Пожелаваме бързо възстановяване на пострадалите.
Оказва се, че онези, които виждат негативна промяна по отношение на пътищата у нас в последните години, са повече. Ако към тях добавим и онези, които не виждат промяна, се получава сериозен дял на хора, които не намират развитие в последните години. Всичко това свидетелства за тревожна структура на масовото съзнание. Дори и да отчетем традиционния негативизъм по инерция, който се проявява в такива изследвания, картината остава достатъчно обезпокоителна и тя вероятно ще стане още по-обезпокоителна след последния инцидент.
Отговорите, разбира се, са и партийно оцветени и привържениците на управляващите са по-благосклонни, а сред симпатизантите на опозицията и сред дистанцираните от политическия процес мненията са осезаемо по-критични. Но заедно с партийността, личат, разбира се, комплексни фактори, като разликите според типа населено място и свързаните с тях разлики във възрастта и материалния статус, например. Различните места в страната имат и различаващо се качество на пътната мрежа. Както може да се очаква, хората с по-неблагоприятна социална перспектива (с по-ниски доходи и образование, в по-малки населени места и на по-висока възраст) са и по-критични – не само по темата с пътищата, но и въобще към политиките на институциите. Например, единствено в столицата еднакви дялове хора виждат позитивно и негативното развитие. На останалите места позитивните оценки са чувствително по-малко от негативните.
Същите тенденции се отчитат и когато респондентите бяха помолени да дадат цялостна оценка за пътищата у нас по познатата шестобална система. Около една трета дават двойка, а под 1% са онези, които поставят шестица. Обобщената оценка е 3.15.
Разбира се, в тези данни в голяма част от случаите се оглеждат не толкова непосредствени и широки впечатления, колкото получен през медиите образ.
