2015 година беше годината, в която коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) инициира така наречената пенсионна реформа, която има за цел да се справи с големия дефицит в Националния осигурителен институт (НОИ) и в по-дългосрочен план се стреми да осигури стабилност на пенсионната система на фона на застаряващо население и лошата демографска ситуация. Двигател на промените беше вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин от подкрепящата кабинета АБВ.
След значително обсъждане през лятото на тази година окончателно бяха приети изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които са основна част от пенсионната реформа. В края на юли на второ четене Народното събрание прие текстовете, които увеличават възрастта за пенсиониране и правят възможно преместването на осигурителните вноски от частен пенсионен фонд в Националния осигурителен институт (НОИ). Измененията в КСО минаха в парламента на първо четене в началото на юли, като основен противник беше опозицията в лицето на БСП.
Първото правителство на премиера Бойко Борисов по идея на финансовия министър Симеон Дянков реши да вдигне възрастта за пенсиониране като част от реформата. По-късно обаче правителството на Пламен Орешарски по предложение на социалния министър Хасан Адемов замрази през 2013 година плавното повишаване на възрастта. Сега, след 2 години на замразяване, от 2016 година тя отново плавно започва да нараства както при мъжете, така и при жените. Според промените право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в масовата трета категория труд ще се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца със стаж от 35 години за жените и 63 години и 10 месеца със стаж от 38 години за мъжете. От догодина възрастта за жените ще расте с по два месеца на година до 2029 година, а за мъжете - през първите две години стъпката ще е два месеца, а от 2018 година - един месец. И мъжете, и жените към 2037 година ще се пенсионират при една и съща възраст от 65 години. Първите мъже, които ще се пенсионират на тази възраст, ще са родени през 1964 година, а първите жени - през 1972 година. Стажът за пенсиониране също ще увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 година.
"Това, което гласувахме в парламента, не е рязко увеличение на възрастта за пенсиониране. В момента мъжете от трета категория труд се пенсионират на 63 години и 8 месеца", посочи след окончателното приемане на текстовете Ивайло Калфин, според който измененията не са голяма новост, но осигуряват плавен ръст на възрастта. В защита на приетия КСО вицепремиерът посочи, че ако не се промени нищо, дефицитът в пенсионната система ще стане още по-голям, а измененията са, за да се гарантира, че след години хората ще взимат по-големи пенсии.
Първа и втора категория труд
Възрастта за пенсиониране на упражняващите по-тежкия първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа и 60 години за втора категория. Досега работещите първа категория мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.
От януари 2016 година се въвежда и възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Отбрана и сигурност", т.е. полицаи и военни, от 52 години и 10 месеца (възрастта, на която те се пенсионират и в момента). Тя обаче ще нараства с по 2 месеца на година до достигане на 55-годишна възраст със 27 години стаж. Необходимо е две трети от тези 27 години, т.е. поне 18 години, да бъдат действително изслужени като държавни служител (изискване, което съществуваше досега). За летците, водолазите и парашутистите възрастта ще е 42 години и 10 месеца, с 15 години стаж на тези позиции. От 2017 година възрастта при тези служители започва да нараства с по два месеца, до достигане съответно на 55 и 45 години за съответните позиции в системите.
Увеличаването на възрастта за пенсия в сектор "Сигурност" предизвика остра съпротива от страна на синдикатите и служителите в МВР, но въпреки това законодателството беше прието.
Междувременно според данни на Националния осигурителен институт през 2015 година в пенсия от сектор "Сигурност" излизат рекорден брой хора - 3312 души. От НОИ обясняват този ръст за втора поредна година с несигурността по условията за пенсиониране на военните и полицаите. Въпреки изискването да са навършили поне 52 години и 10 месеца за служителите, които изпълнят условията за пенсия за тази година, има гратисен период до 31 декември. Така всеки полицай или военен ще може да се пенсионира до края на 2018 година без възраст, ако до края на тази година има 27 години стаж, от които две трети специализиран.
Увеличаване на вноската за пенсия
С промените в КСО осигурителната вноска за пенсия се увеличава с по един процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година. В момента вноската за фонд "Пенсии" в НОИ е 17,8%, което означава, че през съответните години тя ще нарасне съответно на 18,8% и 19,8%. Според изчисленията на социалното министерство резултатът от повишената вноска като допълнителни приходи за фонд "Пенсии" в Държавното обществено осигуряване (ДОО) ще бъде от около 235 млн. лв. за 2017 година и 481,4 млн. лв. за 2018 година. За да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест в крайна сметка се реши да не се въвежда предвиденото увеличаване на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд от 5% на 7%, която трябваше да влезе в сила от 2017 година.
Пенсия в НОИ или в частен фонд
С приетите в КСО текстове гражданите, родени след 1959 година, ще могат да избират да местят осигурителната си вноска за втора пенсия от частен пенсионен фонд в държавния НОИ. В този случай партидите им ще влизат в Сребърния фонд, където няма да има доходност. Ако решат да се върнат обратно в частния фонд, т.е. капиталовия стълб на пенсионната система, те ще получат само това, което са внесли в обществения фонд. Парите ще могат да се местят многократно, но само веднъж годишно (и не по-рано от 1 година от промяната на осигуряването), докато човек не стигне възраст 5 години преди пенсионната. Работещите тежък труд също ще могат да прехвърлят парите си за втора пенсия в НОИ, но само веднъж. Ивайло Калфин посочи, че се дава пълна свобода и възможност на всеки български гражданин да прецени къде да се осигурява за пенсия. Идеята за тази промяна се появи през март тази година, когато финансовият министър Владислав Горанов обяви предложението за съгласувана инициатива на правителството за изменения в КСО. "Заявихме, че от ГЕРБ е важно да се даде възможност за избор къде да се осигуряват лицата", каза тогава Горанов.
Възражения на частните фондове
Още докато се обсъждаха промените за прехвърлянето на осигурителните вноски от частните пенсионни фондове изразиха притеснения, че това може да предизвика проблеми. През ноември почти половината от частните пенсионни дружества в България (4 от 9) решиха да обжалват Наредбата за реда, по който парите за втора пенсия се прехвърлят към НОИ. Наредбата бе подготвена от Владислав Горанов и трябваше да регламентира приетите в КСО текстове. Тя влезе в сила в началото на септември 2015 година. Според частните компании с нея обаче се създават допълни разходи за прехвърляне на средствата към сметките на НАП, за пощенските услуги за уведомяване на осигурените лица за размера на сумите по индивидуалните им партиди, за труд на служителите си. Частните пенсионни фондове обясниха, че инвестират парите за втора пенсия във финансови инструменти за постигане на доходност и при поискването им трябва да се изтеглят от тези инвестиции, което ще донесе трансакционни разходи.
Още през август се появиха разногласия между работодатели и синдикати относно наредбата за прехвърлянето на вноските. Синдикалните организации я подкрепиха, а сред работодателите имаше възражения. От АИКБ изразиха позицията, че наредбата създава неравнопоставеност на режима на прехвърляне от фонд във фонд и прехвърляне към Сребърния фонд.
Стана също така ясно, че за два месеца от въвеждането на възможността за местене на осигуровките над 1000 работещи са подали заявления до НАП, за да се осигуряват само в държавния фонд. Все пак броят на избралите да се осигуряват само в НОИ е нищожен на фона на общия брой българи, които се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Същевременно обаче още 7000 ранни пенсионери, сред които военни и полицаи, са поискали да им бъде преизчислена пенсията от НОИ. Вероятната причина за това е, че досега техните пари бяха блокирани в универсалните фондове, тъй като допълнителното осигуряване плаща пенсия само при навършена обща пенсионна възраст. Полицаите обаче се пенсионират средно на около 52 години, като трябва да чакат над 10 години, за да получат втората си пенсия. След като са прехвърлили парите си в НОИ, служителите от сектор "Сигурност" са получили средно около 70-80 лв. над първата пенсия. От НОИ очакват догодина 114 млн. лв. от избралите да се осигуряват само там и от местенето на натрупаните суми по индивидуалните партиди на ранните пенсионери.
Частните фондове обаче намериха и друг проблем. В началото на декември шефът на най-големия частен пенсионен фонд у нас Даниела Петкова сигнализира, че парите на пенсионираните полицаи и военни, които са ги преместили с цел по-висока пенсия, не постъпват в предназначения за това фонд. Освен това някои от тях не са удовлетворени от увеличението на пенсията си и искат да се върнат обратно към частен фонд, но това се оказва невъзможно. Същевременно фондът, в който трябва да постъпват парите, все още не е създаден в НОИ, като по закон той трябва да се създаде след 1 януари.
Общият брой на новите пенсионери тази година е 107 663, по данни на НСИ.
Бюджет на държавното осигуряване
В края на ноември тази година Народното събрание прие бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г., който надхърля 10 млрд. лв. Предвидените приходи са 10,046 млрд. лева, или с 413,2 млн. лв. повече от 2015 г. Разходите и трансферите са в размер 10 044,3 млн. лв., или с 415 млн. лв. повече от 2015 г. Основният разход продължава да бъде за пенсии, където се сложи сумата от 8,74 млрд. лева, или с 347 млн. лв. повече от 2015 г. Социалното министерство предвижда запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване през следващата година. Въпреки пенсионната реформа догодина икономисти обаче очакват ръст както на пенсионерите, така и разходите за пенсиите в първия стълб от пенсионната система. За да няма дефицит в НОИ догодина, за работещите трета категория вноската трябва да се повиши с 19%, сочат изчисленията.
Средният размер на пенсията през 2016 г. се предвижда да бъде около 331 лв. при 320 лв. през тази година.
