Тази година Европа беше застигната от безпрецедентен бежански натиск, който за България не се превърна в бедствието, което предизвика в други европейски държави. Страната ни, която започна да приема по-значителен брой бежанци още през 2013 г., успя сякаш да се окаже встрани на основните маршрути на хората, бягащи от военни конфликти в Близкия Изток и Африка. Българското правителство многократно заяви, че България добре охранява външните граници на Европейския съюз, а международни организации и медии също толкова често съобщаваха за насилие над преминали границата ни чужденци.
По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България през 2015 година са влезли близо 30 хил. бежанци и мигранти на фона на над 1 милион за цяла Европа. Въпреки това страната ни е третата по брой на пристигнали бежанци, като класацията водят Гърция и Италия. Данните от българска страна са малко по-различни. Според Българската агенция за бежанци (ДАБ) за първите 11 месеца на годината близо 18,7 хил. души са потърсили закрила, на 4 570 от тях е предоставен статут на бежанец, а 844 са получили хуманитарен статут. На 612 лица е отказан статут на бежанец. Според агенцията за цялата 2014 г. броят на лицата, потърсили закрила, е малко над 11 хил. души.
Пътят към Европа и нелегалният трафик
Оказа се, че за повечето бежанци и мигранти входни точки като Гърция, Испания и България не са крайната цел, а просто път до "по-уредения живот" в държави като Германия. На този фон много от хората, регистрирани в нашата страна, направо се отправяха на Запад, като още в началото на годината се появиха сигнали, че от там искат да ни връщат бежанци, получили статут у нас. Тогава вече бившият председател на ДАБ Васил Върбанов успокои, че много трудно ще върнат хората в България, като един от мотивите му беше, че те трудно биват намирани. "Не следим колко бежанци са заминали в чужбина, това не е наше задължение", призна пък през август новият-стар шеф на Агенцията по бежанците Никола Казаков. През есента от Сърбия редовно съобщаваха за активно влизане на бежанци и мигранти от България, а по-късно справка на МВР показа, че България пропуска хиляди към Западна Европа.
През май Европейската комисия предложи квотното разпределение на 60 000 бежанци от пренаселените Гърция и Италия към други страни членки от ЕС, като първоначалото се обяви, че България ще приеме 216 души. По-късно стана ясно, че бройката е 788 души, а за всеки човек държавата ще получи 6000 евро. През юни страните членки принципно се съгласиха с разпределението на 40 хил. бежанци, като се разбра, че България може да бъде третирана като специален случай при квотното разселване. Впоследствие след среща на вътрешните министри през юли бройката за нашата страна беше намалена на 500 души. Заради стремително увеличаващия се брой на бежанци в Европа по-късно ЕК предложи допълнително квотно разпределение на още 120 000 души, като така за България цифрата се увеличи с 1 500 до прием на 2 000 бежанци. Агенцията за бежанците отчете, че за първите три месеца на годината бежанският натиск към България се е увеличил с 60% спрямо миналата година. През втората половина на 2015 г. основният маршрут на бежанците и мигрантите се пренасочи от Италия и Франция към Западните Балкани. Пътят минаваше през Турция, с лодки до Гърция, през Македония и Сърбия до страни членки на Европейския съюз, а бежанският наплив, макар и по-малък, се засили и към България.
През годината се наби на очи, че българи активно участват в трафика на хора, който се превърна в доходоносен бизнес. Трафиканти от страната бяха залавяни както в страната, така и в чужбина, а бежанци и мигранти бяха прекарвани в камиони, коли и фургони. Страната стана печално известна с това, че българи бяха участвали в превозването на 70-те задушени бежанци, които бяха намерени през август в камион в Австрия. Обвинени бяха четирима арестувани българи и един афганистанец, като по-късно бяха арестувани още двама.
През 2015 г. работата на МВР и ДАНС активно включваше залавяне на нелегално преминали българската граница, както и проверки на незаконно пребиваващи чужденци на територията на страната. По данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН за първите пет месеца на годината 3860 души са влезли в България, като над 93% са от Сирия, Ирак или Афганистан, а около 200 души са идвали у нас всяка седмица, докато през 2013 г. цифрата е била двойно по-малка. Същевременно по данни на МВР към септември над 17 000 нелегални имигранти са задържани в страната от началото на годината, като 12 800 имат бежански статут. Междувременно парламентът оконачателно гласува промени в Наказателния кодекс срещу трафикантите на бежанци, с които санкцията за трафик стигна 20 000 лв. с възможноста да стигне 30 000 лв. Въведе се и възможността за затвор до 10 години. Дотогава осъдените за трафик на чужденци масово получаваха 11 месеца затвор и глоба от 2 000 лв.
През август Европейската комисия одобри българската програма с полицейски мерки срещу нелегалната имиграция и опазването на границите за 72,76 млн. евро за следващите 5 години. Месец по-късно вътрешният министър Румяна Бъчварова обяви, че България създава специализирано звено между МВР и прокуратурата, което приоритетно ще разследва организаторите на мрежи за бежанци. На фона на напрежението с бежанския наплив по Балканския път през Гърция и Македония България стана една от страните от ЕС, които изпратиха армията си в помощ на граничната полиция. В края на август бяха изпратени 25 военнослужещи в подкрепа на охраната по границата. През септември пък беше съобщено, че до 1000 военни ще бъдат разположени по границата ни с Турция заради бежанския натиск от там.
Оградата по границата
В началото на 2015 г. се разбра, че правителството на премиера Бойко Борисов ще достроява започнатата по времето на кабинета "Орешарски" гранична ограда по границата с Турция. Освен това се предложи тя да бъде обект от национално значение, което изключи необходимостта да се обявява обществена поръчка за строежа. Аргументът беше, че се налага бързото изграждане на съоръжението. Тогава Бойко Борисов обяви, че оградата ще е 82 км и ще струва около 90 млн. лева. Бившият вътрешен министър Веселин Вучков защити стената, като каза, че вече съществуващите 30 км са намалили седем пъти опитите за незаконно влизане в България откъм Турция. През май се появи новината, че участъци от построените 30-километра са на път да рухнат заради бързото и недобро монтиране. След даване на "зелена светлина" за оградата, в Хасковска област през юли се направи първата копка за новия участък. През декември премиерът Борисов дори разведе британския министър-председател Дейвид Камерън да разгледа българското съоръжение за защита на границата.
Насилие от страна на полицията
През цялата година на фона на потока от новини за бежанска вълна през съседните на България държави и удавили се в Средиземно море мигранти спорадично имаше информация и медийни публикации за пребити и ограбени от български граничари бежанци, а международни организации излизаха регулярно с позиции по въпроса. В края на март се появи информацията, че български граничари са пребили иракчани, опитали се да преминат незаконно границата, а двама от тях са измръзнали от студа. За този случай писа дори американското списание Newsweek, а Върховният комисариат на ООН за бежанците призова българските власти да разследват случая. Последната публикация по въпроса на в. New York Times сочи жестокостта на българската гранична служба като една от главните причини мигрантите и бежанците да избират опасния път по море от Гърция до Турция, а не маршрута през България. Редовно интервюирани в Сърбия миранти и бежанци, които са преминали през страната ни, разказват за грабеж и "ужасно" отношение от страната на българските полицаи. През октомври пък беше застрелян нелегален имигрант от Афганистан от български граничен полицай на българо-турската граница.
Бежанци и мигранти в България
През 2015 г. местата за настаняване на бежанци останаха незапълнени, като от ДАБ не веднъж заявиха, че не можем да приемем повече от 11 000 бежанци. В началото на янури тази година Агенцията за бежанците съобщи, че капацитетът на бежанските лагери у нас е запълнен на 60%. Към 23 януари процентът се вдигна на 61 на сто, като от общо 6000 места беше обявено, че са заети 3672, а 2751 от тези хора са сирийци. До началото на март в центровете за бежанци у нас бяха настанени 3800 души. Пет месеца по-късно, по данни на ДАБ, потърсилите закрила вече наброяваха близо 10 000 чужденци от началото на годината, а бежанските центрове се запълниха на 63%. Към 23 септември тази година подадените молби за закрила наброяваха 11 742. В края на октомври от ДАБ съобщиха, че по-малко от 1500 бежанци са настанени в България, но могат да се приемат още 3600 души.
В началото на годината излезе и доклада на Сметната палата за дейността на Агенцията по бежанците, според който за трите години от 2011 до 2013 г. от 900 хил. лева от годишни бюджет на ДАБ само 329 хил. лв. са използвани за интеграция, а за останалите пари няма информация къде са отишли. Същевременно по данни пък на КНСБ само около 180 деца на бежанци са интегрирани в българските училища при над 2500 получили постоянен статут. С приети през октомври изменения в Закона за бежанците те вече могат да търсят работа, докато чакат разрешение за международна закрила.
Хората в населените места с бежански лагери продължиха да изпитват недоверие към обитателите на центровете. В началото на годината жителите на Харманли настояха бежанският център в града да стане от затворен тип заради увеличена престъпност. От управата на лагера обаче заявиха, че голяма част от живеещите там са деца, а престъпността по данни на МВР не се е увеличила. В края на януари от ДАБ съобщиха, че ще сложат вечерен час за бежанците. Беше също така обявено, че общините, които имат на територията си бежански центрове, ще получат субсидии за инфаструктурни проекти. В началото на март освободиха директора на центъра в Харманли Марко Петров. През май пък се оказа, че бежанският лагер в там е останал без лекари и без охрана заради изтекли договори, без охрана бяха останали и центровете в София.
Тази година ЕК отпуска 4,1 млн. евро по "План за спешни мерки" на Държавната агенция за бежанците за справяне с бежанския натиск у нас, а парите идват в резултат на споразумение между ДАБ и Комисията със срок на изпълнение от една година. Те трябва да се използват за подобряване на условията на живот на бежанците у нас, здравно осигуряване и преводачески услуги. Сумата се даде и за увеличаване на административния капацитет, капацитета за настаняване и за техническа помощ. Малко по-късно шефът на ДАБ Никола Казаков обяви, че около 800 души ще бъдат изведени от центровете за бежанци на квартири в страната с част отпуснатите средства, а с друга част ще се направи пътуващ лагер за 400 души. Настаняването на квартири с отделени близо 700 хил. лв. започна през септември.
На 24 септември лидерите на страните членки на ЕС окончателно приеха решение за засилване на контрола по външните граници на ЕС и увеличаване на хуманитарната помощ за съседните на Сирия държави. Също така се реши да се отпуснат 1 млрд. евро на Агенцията на ООН за бежанците. Конкретно предложение беше създаването на центрове за прием и регистрация на мигрантите или т. нар. "горещи точки", които трябва да започнат да действат в Италия и Гърция. Появи се и идеята в България също да се изградят подобни центрове.
