Тези дни в социалните мрежи бяхме залети от кадри на торби с хранителни продукти от първа необходимост, които най-вероятно са раздавани като част от предизборната кампания в Хасково на една от управляващите партии. От партията отрекоха, макар и със съмнителна достоверност, но тази практика нито е тайна, нито е от вчера. Вече няколко дни темата е повод за бурни реакции и дискусии в обществото и те варират от гняв срещу политиците, които са си позволили пози пошъл опит за агитация, до обвинения срещу хората, които се продават за олио и брашно. Това е много опасна социална поляризация, която противопоставя нямащите срещу имащите. Тези, за които пакет брашно и бутилка олио значат храна за една седмица и тези, за които подобни битови проблеми са нещо далечно. Всъщност, ако се върнем назад във времето, ще видим, че наистина тези приоми не са нещо ново, даже напротив - още Алеко Константинов във фейлетона си “По изборите в Свищов“ е увековечил практиките на тогавашните управници да накарат хората да гласуват за статуквото.
Това заяви за Актуално Боян Чобанов, студент по социология и кандидат за народен представител от листата на „Демократична България“ в 25 МИР-София.
Според Чобанов във всяко развито общество нещата седят така, че силните носят отговорност за слабите. В такова общество гръбнакът на нацията са можещите, инициативните и успелите, а не безработните и неквалифицираните. А когато вторите са в пъти повече от първите, то тогава тази отговорност е в пъти по-голяма. Обратно на тази логика е, че в България днес всеки се спасява сам. Налага се моделът, че ако човек се обезпечи финансово, създаде семейство и се затвори в своя собствен социален балон, то той не би следвало да се интересува какво се случва отвъд този балон, защото то не го касае. Този модел дава особено интересни резултати по време на предизборни кампании, когато независимият и еманципиран от заграждащите го безобразия градски човек, е залят от лозунги и обещания на различните борещи се помежду си абревиатури, които доста често се оказват негодни и недостойни за гласа на въпросния индивид. Това, което често се получава е, че голяма част от хората не излизат до урните от страх да не си спукат балона като поемат отговорност. Но гласуването освен право е и отговорност. Отговорност към децата ни, които някой ден ще ни държат сметка за света, в който живеят. Отговорност и към тези по-слаби членове на нашето общество, които са поставени в ситуацията торбата с продукти да е по-важна от гласа им, поясни кандидатът за народен представител.
По думите на Чобанов всички са наясно къде се раздават торбите с храна - в най-бедните и икономически слаби райони на България, чиито показатели за качество на живот, здравеопазване и икономически растеж са съпоставими с региони от най-бедните части на Африка. А бедният човек не е виновен, че оцелява. Не е виновен и за това, че не разбира как тези, облечените с власт и пакет провизии в ръка, не са месии, а виновниците за собствената му нищета. На всички е ясно, че много повече от един пакет би могъл да стигне до тях, вместо да попада в чужди чекмеджета под друга форма. В тази ситуация е нормално, онези можещи и знаещи хора, хората от балоните да се разярат. Но не да насочват гнева си към неможещите и нямащите, затова че са слаби, а към онези, които експлоатират тази слабост. И я експлоатират не за друго, а за да могат утре да заобиколят гласа на другите, които могат и знаят как да се оправят в живота, които могат да различат добро от зло, но някак си удобно ще забравят да го направят на 4 април, защото всички са маскари. Всъщност това е брашното, от което се меси баницата на градския можещ човек в последните 30 години. Управляващи заедно с опозиция направиха така, че да отвратят максимално много хора и те да не отидат до урните от страх от поредното разочарование. Иронията е, че тези които нямат избор, ще гласуват, защото ако утре в секцията ти съвременният местен околийски не отчете обещаните гласове, то догодина пакет брашно и бутилка олио може и да няма, допълни той.
Според Боян Чобанов не е нормално един образован, мислещ и знаещ човек да не гласува, защото точно на него трябва да му е ясно, че по този начин не просто не постига нищо, което да подобри собствения му живот, а всъщност помага на онези, от които най-много го е страх да налагат дневния си ред още четири години. Но е крайно странно, че тези, които могат да прекратят веднъж завинаги този политико-социално-икономически експеримент на гърба на болни, гладни и обезверени хора, са заети да се присмиват на даващите пакетите и да обвиняват взимащите ги. Всъщност, шегата е за тях, защото едните на 4 април ще излязат да гласуват вместо тях, а на 5 април другите ще управляват от тяхно име. Усеща ли се кой липсва от уравнението? Да, точно онзи градски веган колоездач, който за 5 години е пуснал 10 искания до общината да направят пешеходна пътека пред блока му и се чуди защо няма резултат, така както се чуди защо онези си продават гласа за един пакет с храна. И отговорът е един и същ - защото ни управляват хора, които нямат качествата и желанието и една пешеходна пътека да оставят след себе си (освен ако не я открият, прерязвайки лента пред много камери), но за сметка на това знаят много добре как да боравят с човешкия страх и страдание, така че да извлекат максимално позитиви за самите себе си.
Когато сме стигнали до там, хората да бъдат изкушавани дори не със символични суми, а с насъщния си, е дошло време разделно. Или за тези, които мислят, че могат да държат хората гладни и да им подхвърлят огризки от избори на избори, или ако нищо не се промени - за можещите и знаещите. Защото когато нещата станат нетърпими и за тях, то вече ще е късно, балоните ще са безвъзвратно спукани и нови няма да има. Алтернатива на злото винаги има – когато читави, интелектуалци, умни, красиви, образовани и тн. хора спрат да се делят на либерали, консерватори, зелени, розови, сини и т.н. и осъзнаят, че нещата, които ги събират, са много по-силни от тези, които ги делят. Защото няма нищо по-силно от това хората да застанат един до друг с кауза, особено ако тази кауза е тяхното собствено бъдеще и това на децата им. Иначе казано, ако всички, които на базисно ниво осъзнават, че трябва да се гласува за справедливо заплащане и умни икономически политики, а не за брашно и олио, ако всички, които осъзнават, че за тези политики си нужни достойни хора с интегритет, които да ги реализират, а не местни бабаити, които веднъж на 4 години раздават от кошницата с обещанията така щедро, както и от онази с олиото, но после изчезват до следващите избори, ако всички тези хора масово упражнят правото си на глас в неделя, то само за едно денонощие много неща могат рязко да се променят. Тежестта на контролирания и купен вот в България е грубо 20%, а активността на избори е под 50%. Сами можете да си представите колко нищожен ще е този контролиран вот, ако останалите 50% решат да кажат тежката си дума и да поемат гражданската си отговорност в неделя, завърши Боян Чобанов.
