По стръмната уличка в подножието на Небет тепе, която днес носи името 4 януари, на 16 януари тогавашен стил през 1878 година Пловдив генерал Гурко влиза начело на руските войски в града, посрещнат с цветя от населението. Тази сцена е увековечена в картина на Нягул Станчев и е изложена като постоянна експозиция в Историческия музей.
След като дни наред е бил под реална опасност от разрушаване и опожаряване, градът осъмва свободен. 141-вата годишнината от Освобождението на Пловдив бе чествана днес пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина в присъствието на военни части, клуб "Родолюбие", управници и граждани. Слово за събитията от онези дни изнесе преподавателят по история от Националната търговска гимназия в Пловдив Георги Василевски. В словото си той подчерта, че с успеха си за освобождаването на Пловдив на 16 януари 1878 г. руската армия е решила на практика изхода на войната и не позволила на противника да се организира и да отбранява Одрин, където след дипломатически преговори вече е подписано Одринското примирие.
Как се стига дотук?
На 2-ри /15-ти по нов стил/ януари гори Пазарджик. При отстъплението турците не само разрушават моста, те разрушават сгради, които се смятат за шедьоври на Османската архитектура. Тази съдба не може да се допусне в Пловдив. Френският консул организира всички дипломати, отиват при валията и настояват да даде оръжие, за да може християните да опазят сградите от черкези, които обикалят и Пловдив. С големи мъки и с помощта на френското дипломатическо тяло в Цариград, българите католици и гърците успяват да направят отряди.На православните българи не е разрешено да носят оръжие.
Отново френският консул организира всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за защита на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да разруши града, а турската армия да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и казват, че няма да напуснат Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, докато дойде Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив. Капитан Бураго цял ден превозва финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта генерал Гурко го натоварва със задачата да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по официалните известия. Докато стигне до Джендем тепе, вижда два турски лагера с по 1000 и повече човека. Влиза тихо в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му обясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население вече е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени само на гарата. Тогава Бураго прави план по какъв начин да неутрализира оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред сегашния Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и започват по знак на Бураго да стрелят.
Понеже всичко идва на вълни и отвсякъде се чува мощно „ура“, турците помислили, че руската армия е влязла в Пловдив и започва паническо бягство към Родопите. Сутринта като стават, пловдивчани виждат коне, оръжия, муниции, дрехи. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния момент успява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари докладва на генерал Гурко, че Пловдив вече е освободен. В тези дни героят на Пловдив - капитан Александър Бураго, е бил само на 25 години. След събитията е награден с орден "Св. Георги" ІV степен и е произведен в чин полковник. Умира само пет години по-късно в Мадейра, Португалия. Първият изобщо в страната паметник в благодарност на руската армия- освободителка, е издигнат само три години след Освобождението на Бунарджика. А честванията се провеждат пред паметника на капитан Бураго, поставен през 1969 г. в Дондуковата градина, която е първият парк в новоосвободена България. Неговото име носи и улица в центъра на града.
