Когато нямат възможност да обяснят собствените си погрешни стъпки, обръщат нещата към медиите. Такава позиция изрази членът на СЕМ Бетина Жотева по адрес на депутатите във връзка с готвения проект за нов медиен закон, в който да влязат и интернет сайтовете.
Нещата с медиите се нажежиха след като пред Комисията по култура и медии няколко депутати изразиха мнение, че скандали като "Апартаментгейт" всъщност са форма на натиск срещу политиците.
Жотева подчерта пред "Лице в лице" на bTV, че предстои адски отговорна и деликатна работа и че трябва добрата журналистика да продължи да е добра. Членът на СЕМ посочи, че България трябва да измисли методиката, за която призовава Европа и дава рамка чрез своето законодателство в областта. "Никога няма да предам медиите", обеща Жотева, която е бивш журналист и дълги години работеше в БНТ.
Вчера Жотева застъпи същата позиция в парламента. "Страшно много хора се информират само от интернет. Новата европейска директива предвижда наблюдение на интернет сайтове. Това, за което преди 2 г. говорихме и беше табу и анатема, сега не е“, обясни тя. По думите ѝ "всеки един сайт, който има публикувана аудио и визуална информация, трябва да бъде в контрола на СЕМ", а новата директива на Брюксел давала още по-големи права на "аудио-визуалните регулатори". "Информацията, която идва от сайтовете, е много по-голяма като вълна, отколкото това, което идва от телевизиите и радиата", посочи Жотева.
ЕК не ни давала конкретни указания как да транспонираме въпросната директива. Това отваря вратата за всевъзможни, включително и превратни тълкувания на текстовете, както често става в България, коментира в. "Сега". Обикновено управляващите се престарават при синхронизиране на българското законодателство с европейските изисквания. Така беше и през януари при промените в Закона за личните данни, когато бяха въведени изисквания към медиите под предлог, че законодателството ни трябва да се приведе в съответствие с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR).
