Битката на 26 юли 811 г., при която император Никифор губи главата си, може би наистина не е била във Върбишкия проход. Проф. Овчаров може би е прав. Почти съм сигурен, че той не е превземал и Плиска. Това е мнението на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
"Нека анализираме източниците, които, за съжаление, са само от византийски произход. Походът на Никифор се е състоял от 12 до 26 юли, т. е. за 14 дни. На 12 юли византийската армия тръгва от крепостта Маркели, която се е намирала до Карнобат. След три дни поход, при който има две сражения: първото - с 12-хилядна българска армия, а второто - с 50-хилядна българска армия, тя превзема „Аул на Крум" и Никифор се установява тук, като не настъпва повече. /Аул означава крепост и учените през ХХ век смятаха, че това е столицата Плиска, която Никифор опожарява, когато я напуска, тръгвайки назад към Сердика /Средец, София/.
Да, ама не. Разстоянието от Маркели до Плиска е около 150 км. Дневният преход на един пехотен византийски легион при нормален марш е 22-25 км. А византийската армия настъпва през Стара планина, където тя, силно пресечена, се разделя на три гористи вериги; води две тежки сражения с крупни български части и, отгоре на всичко, дните са т. н. юлски горещници. Няма как за три дни, дори в напълно спокойна обстановка, да бъдат изминати 150 км", смята Димитров.
"Не съм първооткривателят. В забравена статия от 1939 г. в още по-забравеното списание „Военен преглед" генерал Венедиков заявява, че лично е проверил за колко време може да бъде преминат проходът - и то от Преслав до Карнобат. В навечерието на Балканската война полкът, в който е служил, получил заповед бързо да се предислоцира от Преслав в южните полета на Карнобат. Изминали са разстоянието за шест дни, при това без да се бият с никого, само с по една манлихера на рамо и с по пет-шест пачки патрони.
Що се отнася до следите от пожар в Плиска, както казваше проф. Фол - не винаги следите от пожар в древно селище са свидетелство за война. Може просто някоя дама да си е забравила ютията. Плиска в първите си десетилетия е била със сгради от дърво. А такива селища горят почти изцяло при някой битов инцидент. За сведение, при такива инциденти са изгорели Царево, Поморие и Ахтопол - в първите 20 години на ХХ век.
Така че предположението на проф. Овчаров може да се окаже вярно. Но трябват по-солидни доказателства от един кратък надпис с означението на титлата „кан"", допълва Божидар Димитров.
