Атина е новият Западен Берлин. Както и Западен Берлин, така и Гърция струва на Германия огромни средства. И по същия начин, както някога влагането на капитал в Берлин, така и вложенията в Атина са надеждна инвестиции. Федерална Република Германия (ФРГ) вложи в Западен Берлин стотици милиарди марки в периода между 1949 и 1989 година. Тези пари се върнаха с лихвите. Предоставянето на субсидии на Берлин се превърна в символ на това, че Западът е готов да защитава своите ценности и своите граждани, оказали се в опасност. Фактът, че това решение е било вярно стана очевиден през 1989 година, когато Германия отново се обедини.
Днес същото символично значение има Гърция. Предоставянето на субсидии на тази страна отразява стремежа на ЕС да защити своето единство и своите ценности. Противник на Запада днес не са Русия или комунизмът. Противниците са циничният финансов капитализъм и балканският национализъм.
Днес финансовите „жонгльори” залагат на излизането на Гърция от еврозоната, след което може да последва и напускането на Португалия или Испания. Те не искат благополучието на еврото, а работят за своето собствено благополучие.
Да, финансовите жертви са равносилни на психологически и политически загуби. Има риск да се изплашат големи сериозни инвеститори, за които ЕС, заедно със САЩ, е единственото приоритетно икономическо пространство, където господстват редът и административната отговорност. Но няма лек път към по-добър живот.
Това особено се отнася и за Балканите. Продължаващите етнически конфликти може да тласнат Европа в хаос. Разгорелите се страсти не прерастват във война единствено, защото всички балкански държави искат да станат част от ЕС. На 28 ноември Сърбия и Косово за първи път се договориха за съвместен граничен контрол. Това е стъпка към дълготраен мир на Балканите. И ЕС изигра решаваща посредническа роля.
Сега авторитетът на ЕС зависи от това дали ще успее да се справи с дълговата криза. Подкрепата за Атина, както и навремето подкрепата за Западен Берлин – дава надежда за съвместно бъдеще, а това си струва жертвите.
Ди Велт