Безспорно институциите, които се ползват с най-голямо доверие сред българските граждани са националният омбудсман и президентът на Републиката. Това става ясно от проучване на агенция АФИС.
За месец юни социолозите измерват положително доверие съответно 60,3% и 58,4% за двете институции, носещи по неизбежност повече персонален характер. Това са и институциите, които за последната година са безспорен лидер, щом стане въпрос за обществено одобрение.
Далеч назад се нарежда Европейският съюз, който успява да генерира положително доверие сред 45 на сто от българите, но към този момент, макар и с малко, запазва положителния си рейтинг (по-високо доверие, отколкото недоверието). Следват поредица от институции с традиционно негативен рейтинг: местната власт и органите на реда, съответно с 41 и 37 на сто. На дъното са изпълнителната и законодателната власт са най-проблематични. Кабинетът се ползва с доверието на близо 32%, докато Парламентът успява да печели симпатиите на едва 23 на сто от българските граждани. Традиционно доверието в съдебната власт е най-ниско – 20%, но това ниво отдавна не се движи. Ако доверието в парламента спадне с малко, висшият орган на властта ще затвори края на класацията.
На пръв поглед тези данни показват нещо закономерно: персонифицирани институции, които са с относително свежи лица на обществено-политическия терен, както и външната легитимност на европейските структури са значително по-одобрявани. В същото време местният политически елит, разположен по етажите на властта, и формираното преди само преди една година правителство, вкупом страдат от хроничен недостиг на положително отношение.
Любопитното обаче е как всички тези актьори на политическия терен изглеждат разположени назад във времето по отношение на общественото одобрение – кои институции са спечелили доверие, и кои са го изгубили през последната година. И тук има новина, а тя е следната: практически няма динамика – днешните мащаби повтарят до голяма степен картината от пролетта на 2017 година. Изключенията са в нюансите, уточняват още социолозите от АФИС.
От данните личи, че влошаването на обстановката е започнало през есента на миналата година. Най-сериозно е пострадал образът на полицията, а в най-високи амплитуди се е колебаело доверието в Европейския съюз и президента. Стартирайки с най-висок рейтинг в началото на периода, към днешна дата президентът е изпреварен от националния омбудсман. Разбира се, трябва да се отчита фактът, че от есента на миналата година президентската институция бе превърната в основна мишена за критиките, атаките и компроматите от страна на управляващата партия.
Контрастен факт е, че доверието в Европейския съюз спада по време на българското европредседателство. Низходящият тренд е устойчив и ако продължи да пълзи плавно надолу, (логично след края на европредседателството), евроинституцията ще се нареди сред числото на тези с негативен рейтинг и ще прати България в редиците на евроскептичните държави.
В крайна сметка едва ли тенденцията в спада на доверие към ЕС ще стигне санитарния минимум, какъвто има Народното събрание, но ситуацията е показателна.
Междувременно за трети пореден месец желаещите оставка на правителството са повече от неговите привърженици, силите на опозиция и управляващи лека полека се изравняват, омбудсманът и президентът, които генетично се свързват с опозицията, са най-одобряваните обществени фигури.
По всичко личи, че политическият процес е на път отново да смени посоката си. Важно е кой ще поеме инициативата за това на фона на огромната пропаст, очертала се между гражданите и институциите.
Коментарът, цитиран от БГНЕС, е въз основа на данни от национално представително проучване на общественото мнение, оъсеществено от Агенция АФИС в периода 8-12 юни. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.