"Службите за сигурност всъщност работиха в този конкретен случай срещу национална сигурност на България." Това каза в интервю за БГНЕС д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия за разследването и делото, което се води срещу 13-те имами в Пазарджик.
Днес в града е поредното заседание на делото срещу имамите, обвинени в проповядване на радикален ислям. Според Желязкова обаче и с делото и разследването от 2010 г. са се случили две неща, които са необратими за България. Едното от тях, което е неприемливо за нея, е, че случилото се привлече много силно вниманието на целия мюсюлмански свят върху България. "Нашите служби, които са некомпетентни, за да се справят с такова сложно разследване и дело, си позволиха да направят световен прецедент. Няма страна, в която да е имало процес срещу 13 мюсюлмански духовни водачи. Няма такава страна! Нашите служби се съсредоточиха върху едно прекрасно население, наши съграждани - българите мюсюлмани, помаците, направиха тези обвинения по предубеждение и привлякоха вниманието. Няма нищо лошо, нека мюсюлманският свят да следи как се развива подобен тип дело, лошото е, че навсякъде по света има луди глави, има наистина екстремни групировки, които са силно превъзбудени от това, което се случва в България, и са готови по някакъв начин да помагат на своите сънародници мюсюлмани", каза тя.
Второто е във факта, че от 2010 г. досега се наблюдава силно разделение между християните и мюсюлманите. "Аз работя непрекъснато на терен и затова усещам колко са влошени отношенията или най-малкото охладнели, или най-малкото преизпълнени с недоверие. Мюсюлманите се чувстват уплашени, притеснени, маргинализирани, изолирани, очакват и занапред да им се случват недобри неща. Българите от своя страна също са уплашени, също гледат с подозрение на мюсюлманите и казват: О, ето значи от тях можем да очакваме какво ли не, включително и да докарат тук някакъв екстремен ислям, който е непознат за нашите земи", обясни Антонина Желязкова.
Тя обаче е оптимист и мисли, че след приключването на процеса при добра междуетническа и междурелигиозна политика отношенията могат да се укрепят и отново да станат нормални и припомни, че това се е случвало и преди. "Надявам се и сега за един кратък период от година–две да се възстановят щетите, които всъщност нанесоха службите за сигурност и този процес, който беше доста измислен", посочи тя и изтъкна, че в случая не упреква нито прокуратурата, нито съда.
Антонина Желязкова не е променила мнението си за следствените действия преди процеса от октомври 2010 г. и за самия процес. "В най–меката форма бих казала, че това е една безсмислена авантюра, която поставя в една много сложна ситуация междурелигиозните отношения в България", каза специалистът. Тя предполага, че службите у нас са искали да покажат по някакъв начин, че са много активни и много бдителни по отношение на европейските изисквания за мюсюлмански радикализъм, но изключително много са преиграли в случая с България.
"Предполагам, разбира се, че това е било и в някакъв смисъл важно за тях, за да защитят бюджетите си и т. н., защото всичко, което направиха с хората, аз го наричам – съмнение и обвинение по предубеждение", каза д-р Желязкова и обясни, че повечето хора, които са обискирани 2010 г. и които сега са обвиняеми, са завършили в ислямския университет в Медина, Саудитска арабия. "Предполагам, че това е бил и поводът да бъдат заподозрени, поставени под подозрение в някакъв смисъл. И тук идваме до големия въпрос за това, което е едно фундаментално човешко право, и това е свободата на съвестта", посочи тя.
Желязкова е запозната детайлно и с обвинителния акт и с експертизите по делото, както и със свидетелските показания и в тях не вижда нещо, което би могло да подведе под отговорност имамите. Тя лично не очаква нищо интересно вече по делото, макар че ще ходи и ще слуша. За нея е интересно например какво ще каже доц. Симеон Евстатиев, който определя като блестящ арабист и специалист по исляма. От това, което е прочела в неговата експертиза обаче вижда, че той също се въздържа да каже, че тези хора са виновни.
Българските мюсюлмани у нас в голямата си част са сунити. "Те са настроени леко параноично и се плашат нашите мюсюлмани, с пълно основание, защото почти 120 години независимо какво управление е имало в България, непрекъснато са били използвани за някакви политически цели. Те дори сега, когато ние като експерти често казваме традиционен ислям в България, те изведнъж настръхват и изпитват опасения, защото смятат, че ние се опитваме отново, както по време на комунистическия режим в България – да им пробутаме нещо размито, не исляма такъв какъвто е, а нещо друго, т.е. тях ги плаши когато казваме традиционен ислям в България. А ние учените имаме предвид нещо съвършено просто: че това е един ислям, който е навлязъл в българските земи, т.е. това е един вид ислям, който е наследен от ислямската империя и той е една от най – толерантните форми на исляма. Това е сунитския ислям. В България има и казълбаши и бекташи, които бихме могли доста относително да отнесем към шиитското направление на исляма. В общи линии мога да твърдя, че в България в момента при този демографски срив и при тази силна миграция имаме около 1 млн. – 1 млн. и 100 хил. мюсюлмани, от които допускам и това са експертни данни между 70 и 90 000 са казълбаши и бекташи", заяви тя.
Напрежението, което създаде това дело според нея ще се стопи, когато то приключи и отшуми, но не се опитва да гадае какъв ще е резултатът от него. От изминалите досега заседания обаче видяла, че част от свидетелите се отказват, други нямат необходимото образование, а тези, които звучат по-сериозно очевидно са агенти на службите и винаги техните показания ще подлежат на съмнение.
След 2001 г. и атентатите, след това, което се случи в Лондон и Мадрид в цяла Европа се засилват и националистическите, и ксенофобските, но най – вече ислямофобските тенденции. Тук всичко се отразява и у нас -традиционно стабилните отношения също се влошават, заявява Желязкова. Според нея обаче ние в България имаме добра основа. "Малка страна сме, доста се познаваме помежду си и е много лесно, когато все пак не стигаме до проливане на кръв и до такива по – страховити неща. Мисля, че едни такива ситуации ни поставят на изпитание, както да кажем споровете дали да се строи втора джамия в София или да се построи джамия в Гоце Делчев, или някои политически сили, които се опитаха да изкарат, че в атентата срещу Ахмед Доган има нещо етнорелигиозно", каза тя.
Според нея в целия опит за атентат срещу Доган няма никакъв етнически елемент, а има натрупано вътрешно политическо напрежение в ДПС. Тъй като движението повече от 20 години управлява съвършено еднопартийно в определени региони на страната, е създало едно огромно напрежение сред техния електорат. "Това е естествено напрежение, защото е излязло ново, младо и високообразовано поколение, вижте самия Октай, на което достъпът до политически, икономически ресурси е изключително труден. Всичките ресурси се държат от политическия и икономическия елит на ДПС и входът там е изключително тесен", каза д-р Желязкова. Тя обясни, че тази врата на практика се отваря и се затваря единствено с решенията лично на Ахмед Доган и на още може би двама – трима от най – близкото напрежение.
"Това не може да не натрупа напрежение. В смесените региони, пътувам там, дори обичам да цитирам тяхното оплакване – те казват: Каква демокрация, Какъв ЕС?! Вие може да се ползвате от някакви екстри на демократичен процес и на приобщаване към ЕС, но ние бяхме управлявани от БКП, след което започна да ни управлява ДПС и така 20 години. Тоест, те влязоха от еднопартийно управление в друго еднопартийно управление, т.е. хората имат нужда от свобода на избора там и аз мисля, че сега вече при тези избори картината ще се промени, че те ще преодолеят себе си и ще имат доста повече възможности за избор", каза тя.
Според Желязкова това е било един много ясен сигнал към ДПС, че напрежението ще започне вече да избива и то напрежение, което е в средите на техния електорат, на тези региони. "Има младо поколение, което няма да търпи повече такъв начин, чисто патриархален, изключително затворен и непрозрачен на партийно управление", анализира тя. Експертката посочи, че в електората на ДПС в момента ври и кипи и те имат поне 4 – 5 версии за атентата срещу Ахмед Доган. Според нея има голямо напрежение и някои си обясняват атентата с това, че са минати някакви граници на търпението, други смятат, че са конкуренти партии, други, които са предани на статуквото смятат, че това са хора, които искат да подменят статуквото и да се реализира промяна и в елита на ДПС.
Според нея с последната конференция обаче не се е направил никакъв реален опит за промени в движението, така в устава например се записват всички нови правомощия на лидера, който сега вече е почетен председател и отново ще може да реди листите. "Там не виждам никакви изгледи за промяна, което ще е фатално за ДПС, защото животът е динамичен, има смяна на поколенията и този тип управление – непрозрачно, авторитарно до тоталитарно, никой няма да го търпи повече. Аз не казвам, че те ще загубят изборите. ДПС при всички случаи отново ще бъде представено в НС, просто ще има много по-стеснени функции и постепенно ще се редуцират, както и много други такива партии от началото на прехода", обясни тя.
Антонина Желязкова е категорична, че това, което направи Октай не е оправдано и това е опит за атентат срещу един политически лидер и то трябва да бъде много строго наказано. Но смята, че е искал на всяка цена, вярвал е, че може да даде урок и да отпуши някак си нещата за други като него, които се чувстват задушени. "Ако попътувате реално, ще видите че сред електората на ДПС има едно огромно натрупано недоволство и аз мисля, че ако той е срещнал някаква подкрепа на други такива недоволници като него – да, в известен смисъл съм по – склонна да кажа, че това е някаква наивно – идеалистична постъпка с идеята, че той може да помогне на себе си и такива като него, които биха искали да имат по – реално участие в политическия и икономическия живот на България. Вероятно се е опитвал многократно, но мисля, че той си е търсил мястото", смята Антонина Желязкова.
Редактор: Е. Гигова
