Близо 30% от доходите на човек, който получава минимална заплата от 650 лв. или 552 лв. чисто, отиват за покриване на сметките за ток, отопление и вода. 142 лв. е средният разход за битови услуги за жилище между 50 и 70 кв. м. С останалите 380 лв. на месец може да си купи само храна и безалкохолни напитки. Това показва анализ на КНСБ, цитиран от 24 часа.
Заради скока на цените синдикатът настоява за увеличаване със 17,5% на минималната заплата през следващите години. Предложението им е от 1 януари тя да е 764 лв. Ако това се случи, самотно живеещ ще дава за храна по 399 лв. на месец, а за сметки 156 лв. И ще му остават 43 лв., които да похарчи за дрехи, фризьор или здравни услуги.
Синдикатът предлага от следващата година освен ръст до 764 лв. минималната заплата да не се облага. Така, след като се платят сметките и се купи храна, в джоба на човек ще остават- 109 лв. Ако се запази сегашната стойност, парите няма да стигат и хората ще трябва да теглят кредити, обясни Любослав Костов от КНСБ. С една минимална заплата у нас човек може да си купи 47 кг сирене, докато германец може да си позволи 125 кг. При чиста заплата от 522 лв. тя ще стигне за 55 кг пилешко филе. С минимална заплата един румънец може да си купи 65 кг, а германец 170 кг.
1103 лв. чист доход трябва да получава работещ, който живее сам, към септември тази година, за да може да живее нормално. Издръжката на живот е скочила с 56 лв. от декември миналата година заради ръста на цените на горивата и тока. Двама работещи родители с дете до 14 г. трябва да взимат чисто общо 1984 лв., за да покриват разходите си.
Цените на стоките от първа необходимост нарастват от началото на годината, отбелязават от КНСБ. Хлебните изделия са се вдигнали с 8,6%, а брашното с 10,1%. Кравето и овчето сирене са се увеличили с 5,3%. А цените на зелето, доматите, краставиците и картофите са се вдигнали между 22-30%. Повишението на хранителните стоки се е отразило и върху нарастването на цените с 9,4% на услугите в ресторантите. В заведенията за бързо хранене те са се вдигнали със 7,6%, а в кафенетата и сладкарниците с 14,8%. 1,660 млн. души живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление, усещането при тях е за повисока инфлация, отколкото показва общият индекс на потребителските цени, казват още от КНСБ.
По данните на Евростат 27,5% от населението в България не може да поддържа дома си достатъчно топъл при средни нива за ЕС от 8,2%. С новите цени на енергоносителите през 2022 г. се очаква, че около 2,3 млн. българи ще ограничат разходите си за отопление. Над 500 хил. души у нас работят на минимална заплата. 61,8% от осигурените през август са се разписвали срещу суми до 1285 лв. 8,5% от всички работещи са получавали между 1286 и 1525 лв. А 29,8% са се осигурявали на суми над 1525 лв.
