През месец юни се навършват 20 години от създаването на Природен парк „Рилски манастир“ към Изпълнителна Агенция по горите. Паркът е обявен като такъв на 26.06.2000 г., въпреки, че идеята за опазване на природата около Рилския манастир се ражда преди повече от 50 години. Още през 1966 г., държавната тогава гора около Рилския манастир е обявена за защитена местност, 20 години по-късно (1986 г.) е обявена за резерват, а през 1992 г. попада в пределите на Национален парк „Рила“.
Паркът е единствената защитена територия в страната, чиято по-голяма част (70,2%) е изцяло във владение на един частен собственик – Рилска Света обител. Наред с това Природен парк „Рилски манастир” е защитена територия с изключително биологично разнообразие в национален и международен мащаб.
Паркът е една от териториите с най-високо разнообразие на природни местообитания в България и Европа /85 различни типа хабитати/, представляващи 21% от тези в страната. Местообитанията са част от програмата CORINE, чиято цел е създаване на база данни с надеждна и достъпна информация за уязвими екосистеми, местообитания и видове, които имат значение при оценка на околната среда на Общността. Четири от местообитанията са без аналог в световния класификатор на местообитанията – Палеарктика. Освен това територията на парка е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000.
Природен парк „Рилски манастир“ е единственото място в света, където може да се види находище на рилски дъб, както и единственото в Европа местообитание на постоянно овлажнявани склонове материнска скала - Водния рид. Паркът е едно от десетте най-значими места в България, съхраняващи торфени съобщества.
Само на тази територия се намират и най-представителни в Европа популации на балканския ендемит - царборисова ела. Показателен за разнообразието от дървесна растителност е фактът, че в горите на България са регистрирани 109 дървесни вида, а в Природния парк е представено 32% от дървесното разнообразие на страната.
Природен парк “Рилски манастир” е един от най-значимите в България по отношение на биологичното разнообразие, което се изразява в 1400 вида висши растения - 38,88% от висшата флора на България. 110 вида от висшите растения са реликти, 57 са включени в Закона за биологичното разнообразие, а 49 вида са включени в Червената книга на България. Тук могат да бъдат открити 6 бр. локални, 27 български и 90 вида балкански ендемити, сред които рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн и др.
На територията на природния парк са установени и 202 вида гръбначни животни в това число 122 вида птици, 52 вида бозайници и 2475 вида безгръбначни животни. Природен парк „Рилски манастир“ е една от трите най-важни територии в България за опазване на алпийския тип птици, ключова част от международната мрежа от Орнитологично важни места със световна значимост за птиците от алпийския биом.
