Близо 193 000 българи може да напуснат трайно България през следващите години. Потенциалните емигранти са между 366 000 и 675 000 души. Повечето все още имат нагласата да живеят в чужбина само за няколко години. Възможните емигранти са около 17% от активните хора на възраст между 15 и 55 година.
Това посочват резултатите от проучване на социологическата агенция "Афис" „Потенциалните нагласи за емиграция на българите към страни в Западна Европа". Проучването е поръчано от български евродепутати в следствие на страховете на някои държави от ЕС от струпване на емигранти от България при тях
С това изследване се опитахме да дадем прогноза за потенциалната емигрантска вълна след прословутата дата 1 януари 2014, когато трябва да отпаднат ограниченията за нас, уточнява социологът Юрий Асланов в интервю за БНР. Той и екипът му предвиждат възможност в следващите пет години 180 до 300 000 души от България да потърсят работа в страни от ЕС, основно Германия и Великобритания.
Сравнявайки с данните отпреди три години, установихме че предпочитаните дестинации са променени. Тогава Испания беше основна цел, а Германия беше на второ място. Сега тя стана водач. Явно има пряка връзка с икономическата ситуация в съответната страна, обяснява социологът.
Изследването показва още, че една много малка част от деклариралите готовност да емигрират, са готови да го веднага да си с тегнат багажа и да отпътуват. Около 20 - 25 000 души са подготвени и преговорят за ангажименти. В повечето случаи обаче, готовността се оказва само декларативна и е резултат от някакво конкретно разочарование, уточнява Асланов.
Лошото е, че има тенденция за нарастване броя на високообразованите и квалифицирани българи склонни към емиграция. Причините се коренят в това, че те вече вярват, че могат да се реализират и то съвсем законно, обяснява още социологът като подчертава, че образованите хора знаят как се заплаща техния труд в страните от Западна Европа и съпоставят с получаваното тук. Те вече имат самочувствието, че не са по-лоши специалисти от колегите в чужбина и затова търсят реално покритие на труда си.
Всяко ново поколение израства с все по-нарастващи космополитни усещания за света и по-слаба привързаност към определено място, па макар то да е родното. За младите светът е едно цяло, обобщава в интервю за БНР Юрий Асланов.
