Само 14% от българите вярват в независимата журналистика, а 60% не вярват в независимостта на медиите. Това показва изследване, направено по поръчка на фондация "Конрад Аденауер", предаде БГНЕС.
В рамките на изследването са интервюирани 1200 пълнолетни български граждани. В столицата едва 7% от анкетираните смятат медиите за независими, докато в селата този процент нараства до 13 на сто.
За 62% от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, само 20% посочват интернет и едва 4% - пресата. 78% от хората споделят, че телевизията им помага да разберат по-добре политиката и икономиката, само 17% казват това за вестниците.
22% от анкетираните смятат, че Бойко Борисов успява най-добре да се справя в общуването с гражданите. Само 12,1% от хората смятат, че премиерът Пламен Орешарски се справя най-добре в тази сфера, а 12,9% от гражданите са убедени, че човекът, който най-професионално общува с гражданите е президентът Росен Плевнелиев.
Политическата комуникация трябва да се подобри, коментира Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа фондация "Конрад Аденауер".
2013 година аз си позволявам да я наричам година на враждебната реч в медиите, тази реч през годината доби един друг ефект, започна да поразява обществото в много точки, коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов. "През 2013 година не се правеше толкова политика, колкото се търсеше отговорност от политиците. Ако ги нямаше медиите и ако те не допускаха тази враждебна реч, аз съм сигурен, че в тази година щеше да има политически убийства и сблъсъците по улиците щяха да приличат на украинските протести", добави Лозанов.
"Благодарение на медиите всичко се случваше медиите, виртуално. В този смисъл медиите извършиха спасителна роля по отношение на мощните негативни енергии, които се генерираха през 2013 година", отбеляза още Лозанов. СЕМ не взе позиция по враждебната реч, защото смятаме, че част от свободата на медиите е възможността да се отразява враждебната реч, обясни той.
