Изтъкнат конституционалист, талантлив писател, забележителен политически мислител, проф. Любомир Владикин оставя трайна следа в българската културна история. Един от най-видните представители на българската интелигенция между двете световни войни, той дава своя изключителен принос в усилия да се овладее европейското културно наследство, радикални идеи и сблъсък с политическата действителност.
Роден на 3 септември 1891 г., Любомир Владикин завършва Класическа гимназия в София през 1910 г. Следва правни и държавни науки в Софийския университет, където завършва през 1915 г. По време на Първата световна война служи непрекъснато в българската армия на Южния фронт. От 1910 г. участва в литературни кръжоци, пише стихове, литературни студии, публицистика.
Според мнозина търновци днес са много задължени към името на проф. Любомир Владикин, тъй като той не е бил търновец, но е написал може би най-хубавите и поетични книги за старопрестолнината - "Царевград Търнов" и "Между Царевец и Трапезица".
Той е виден член на Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писатели, специализира в чужбина, а от 1924 г. е доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет.
Владикин е сред прочутите професори по конституционно право не само на Софийския университет, но и на университети в Италия и Германия.
През целия си живот Любомир Владикин не е членувал в нито една политическа партия. В началото на 40-те години се включва активно в Съюза на българските национални легиони и за известно време е неин главен идеолог. Имал е възможност да направи политическа кариера, включвайки се в правителството на Богдан Филов и заемайки поста на просветен министър, но отказва.
След 9 септември 1944 г. проф. Владикин попада във водовъртежа на политическите гонения. Заради влошеното си здраве той успява на замине за Германия, от където не се връща, избягвайки задочната смъртна присъда, която получава от Народния съд. Заличен е като професор в Софийския и Свободния университет. Изключен е от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писатели. Умира от рак на стомаха на 22 май 1948 г. в град Розенхайм, Германия.
