Около 200 000 семейства имат репродуктивни проблеми в България. Това каза д-р Георги Вакрилов - началник сектор Асистирана репродукция в Клиниката „Репродуктивно здраве” в УАГБ „Майчин дом”, предаде Фокус.
Проблем със стерилитета имат 10 – 14% от семействата в България. Това е много голям процент, посочи д-р Вакрилов. „Хората гледат малко повърхностно на този проблем, но той е голям. Все повече и повече семействата изчакват със създаването на поколение, за да завършат образование, да изградят кариера, да са финансово обезпечени. Така се достига възраст, в която шансът за забременяване намалява. Съветът ми, на мен и моите колеги, е семействата да си направят бебе и после да се занимават с кариера и други неща”, подчерта лекарят.
Част от решаването на проблема с безплодието е донорството на сперма и яйцеклетки. За съжаление има недостиг на желаещи да дарят. „Винаги е имало недостиг. Преди имаше повече желаещи да станат донори. Сега обществото стана по-комерсиално, мисли се за пари, материални облаги. Малко хора идват да дарят без да питат за пари. Повече се интересуват първо за това”, посочи д-р Вакрилов.
Донорството на сперма и яйцеклетки е безвъзмездна процедура, но е крайно необходима, подчерта той. „Надявам се хората да стават все по-съпричастни към проблемите на другите. Какъв по-хубав подарък може да направи човек от това да помогне друг да има дете?”, каза още д-р Георги Вакрилов.
„Всеки един желаещ донор трябва да знае, че това е доброволен акт и не е платен. Това отблъсква част от потенциалните донори. Не е позволено да се използва донорска семенна течност веднага след получаване. Тя трябва да бъде замразена и да стои под карантина 6 месеца. На този донор трябва да му бъдат направени всички изследвания, препоръчани от Изпълнителната агенция по трансплантация по нашия стандарт. След 6 месеца отново му се правят изследвания и ако те са нормални, тогава семенната течност може да се използва. Тази процедура е правилна. Измислена е във връзка със СПИН-а, който може да бъде в скрит период в момента на даване на течността. Затова е тази карантина от 6 месеца”, обясни лекарят.
Процедурата с донорството на яйцеклетки е по-сложна, защото е свързана с голямо натоварване на жената, с по-скъпи медикаменти, с хирургична манипулация. „Според нашите закони това също е безвъзмездно. Дава се определена сума само за покриване на разходите. Донорството на яйцеклетки е трудно. Жената не само трябва да е здрава и всички изследвания да са в норма, но и трябва да има поне едно дете. Това са семейни жени. Може да има конфликт в семейството – тя да иска да стане донор, но семейството да не е съгласно. Имали сме и такива случаи”, обясни д-р Вакрилов.
„Принципът при нас, както и в повечето ин-витро центрове, е, че не се прави само ин-витро. Правим цялостна диагностика на стерилитета. Търсим къде е проблемът – дали в жената, в мъжа, или и в двамата. Започваме от по-лесни процедури и постепенно се стигаме до по-сложните като ин-витро, микроинжектиране, замразяване на ембриони, генетични консултации. Все по-често работим съвместно с Националната генетична лаборатория на „Майчин дом“, която се ръководи от доц. Савов. За нас е много важно, че можем да разчитаме на тях. Имаме идеи за съвместна дейност, която е не само практична, но и научна. Много разчитам на това като перспектива”, посочи лекарят.
Най-трудното в работата със стерилни двойки е, когато първоначално не може да се установи каква е причината за безплодието, обясни д-р Вакрилов. „В такива случаи се търси помощ отвсякъде. Дори от психолог. Голям проблем е психологическото състояние на тези семейства и в това отношение ние сме малко назад. В клиниките по света първата среща на безплодната двойка е с психолога, а след това с лекуващите акушер-гинеколози и биолози. Много е важно да се започне от това. Тъй като в България малко центрове имат такава възможност, ние се шегуваме помежду си, че като втора професия сме станали и психолози. Като работиш 25 години по процедурата ин-витро, започваш да разбираш и от тази работа. Успокояваме пациентите, даваме им надежда, даваме съвети. Много е важно да убедиш един пациент, че правиш всичко добро за него. Тогава се повишава успеваемостта на процедурите. Ако не усетят съпричастност от лекуващия екип, резултатите не са добри”, обясни д-р Георги Вакрилов.
Редактор: Десислава Ушатова
