Изпод мощен пожар, който впоследствие изгорил цялата къща, две момчета спасиха 74-годишната Тода Жокалова от родопското село Чокманово.
Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега
Към 1 часа след полунощ вчера 18-годишният Денис Брахомов от маданското село Митовска и 19-годишният Марчело Адилов от рудоземското Елховец се прибирали от Смолян.
Спускайки се към селото, още от табелата видели ярка светлина. Отишли до центъра, където е магазинът, а по-нагоре от него вече се виждала къщата, която гори отвсякъде.
Още: Схемата в театъра в Смолян: Обвиниха директора, присвоени са над половин милион лева
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
„Решихме да проверим какво се случва. Отидохме до къщата и видяхме, че няма екип на пожарната. Чухме, че някой вика вътре. Започнахме да бутаме вратата, но тя беше не поддаваше. Блъскахме, но беше притисната с нещо като гардероб. На втория-третия път успяхме да я разбием. Вътре имаше жена. Аз си съблякох якето, защото е памучно, за да не се запали, а през това време Денис влезе вътре“, разказва Марчело.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Вижте листата на БСП за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
Още: Вижте листата на ПП-ДБ за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
„Жената беше в депресия, в шок. Беше много притеснена, викаше, крещеше, не искаше да излиза. Не знам защо така. Към 10 минути ми отне да я убедя и да изведа. Аз я молих, но тя отказваше. През цялото време ревеше, че къщата й ще изгори. Молеше: „Изгасете огъня!", "Какво ще правя сега!?", "Помогнете ми!", "Изгасете ми къщата!". А през това време отгоре падаха въглени отвсякъде. После, когато пожарникарите дойдоха, повтаряше същото. Все пак успях да я изкарам. Марчело ми помогна да я изведем и да я накараме да седне горе“, обясни Денис.
След това момчетата се обадили на пожарната и съобщили, че в къщата имало жена, но вече е извън опасност.
Още: Вижте листата на ГЕРБ-СДС за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
Още: Вижте листата на ИТН за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
„Вътре всичко гореше - стълбище, стаи, коридор. От покрива падаха въглени и парчета, но реших да рискувам. Все пак осъзнавах, че става въпрос за човешки живот. А тя не викаше за помощ, само крещеше. Беше точно пред големия пламък, на едно дървено стълбище. Не беше в стаята, а на коридора. Седеше и крещеше, държеше една малка тенджерка с вода. Пробваше да гаси“, допълва младежът.
Първоначално, когато отишли до горящата сграда, видели човек на средна възраст, който само стоял и гледал пламъците. Младежите го заговорили, опитали от него да разберат дали няма човек вътре, но той нищо не им отвърнал.
„Аз стоях до вратата, помогнах на Денис да я изкара. Попитахме я дали е добре и се обадихме на 112“, спомня си Марчело.
Когато изкарали бабата, тя обяснила, че е заспала, но усетила дим и се събудила. Тогава осъзнала, че къщата гори.
„Навън като я изкарахме, каза: „Благодаря много“. Когато дойде линейката, те се заеха с нея. След това дойде една жена и каза, че само нея пускала в къщата и племенника си“, посочи Марчело.
Преди пет години Денис загуби брат си Александър в пожар. Бил на 24 години. Ползвал квартира в Мадан, на 7-мия етаж в жилищен блок. В края на август 2014 година, 15 минути преди полунощ се запалила гарсониерата, в която младежът спял. Двама пожарникари го извадили със сериозни обгаряния. Докато го разполагат на стълбищната площадка, последвал нов взрив на газова бутилка в горящото жилище. Евакуирали живеещите в съседните 10 апартамента. Младежът бил закаран в болница, но след около седмица починал от изгарянията си.
„Затова реагирах така. Може би от там ми дойде смелостта, защото си мислех, че може да се случи пак, а аз знам какво е. Когато Марчело разби вратата, аз веднага влязох. Не исках да се случи същото, каквото се случи с брат ми. Затова гледах колкото се може по-бързо да изкарам жената“, споделя Денис, когато го питаме не се ли е страхувал за живота си.
Момчетата казват, че са направили най-доброто, на което са способни.
На въпрос дали се чувстват герои, Марчело отговаря: "Надявам се да има повече хора като нас, да не сме само ние, колкото се може повече хора да има, които да помагат на хора в нужда".
