Годината е 1992-ра. Пресконференция на първия демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков. Съвсем свойски той съобщава пред журналистите, че Общината ще „върне” сградата на Държавен куклен театър – Сливен на Сливенското мюсюлманско настоятелство.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Гледаме притеснени и неразбиращи. Защо!?
Отговаря ни се, че има реституционни претенции към имота и нищо не може да се направи…
Питаме: А каква ще бъде съдбата на Кукления театър? Отговорът е, че се обмислят варианти, но засега театърът остава в досегашната си база, а Общината ще плаща наем.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Вярно е, че годината е 1992-ра, и понятието „реституция” е свещен прийом за въздаване на справедливост и внедряване на демократизъм в българските икономика, собственост и общество. Но е вярно също, че децата на Сливен имат нужда от куклен театър. Освен това в закона е заложена възможност за замяна на един подлежащ на реституция имот с равностоен по площ, функционалност и местоположение. Но… това се подминава с мълчание от тогавашните ръководители на сливенската община. По-късно ще стане ясно, че в други общини с подобен казус местните власти са намерили решение в полза на куклените си театри.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Но не и в Сливен.
През 1989 година в град Сливен тържествено се открива новата сграда на Държавния куклен театър. Основно ремонтирана, красива сграда на главната улица, изцяло преустроена и модерно оборудвана за нуждите на театъра. И надстроена с още един етаж.
Да, правилно сте разбрали: три години по-късно тази изцяло обновена и преоборудвана сграда е „подарена” на Мюсюлманското джамийско настоятелство. Причината – нотариално заверен документ, че Настоятелството е собственик на терена на имота. И явно на никого от тогавашните управници на Сливен не прави впечатление, че това е една крайно несправедлива и ощетяваща сделка.
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Просто – един подпис на тогавашния градоначалник, и сливенският куклен театър се превръща от стопанин в натрапник в собствения си дом. От тогава до днес театърът на сливенските деца „живее” под наем в сградата, построена специално за него.
Впрочем, през годините някой умишлено се опитваше да припише нецелесъобразната и лъхаща на корупция сделка на следващия сливенски кмет – Янко Янков, може би заради настоящата му принадлежност към ДПС. Но истината е скътана някъде там, в общинските архиви. И в някои журналистически записки от онова време…
И така, не по ирония на съдбата, а поради нечий непукизъм и демократична „праведност”, вече 27 години Сливенската община плаща наем на Сливенското мюсюлманско настоятелство за същата сграда, която преди години поднесе на тепсия на вероизповеданието.
Между 2 200 и 1 600 лева варира месечният наем, който Общината плаща, за да има подслон за сливенските куклени театрали. Запознати твърдят, че преговорите с Мюфтийството винаги вървят тежко и мъчително, заради неотстъпчивостта на неговите представители. Не помага нито намесата на Министерството на културата, нито на други фактори и авторитети. Без ответ остават и предложенията за преотстъпване само на онази част от зданието, в която се намира театралната зала. Оказва се още, че въпреки немалките приходи от наеми, на сградата никога след придобиването ѝ не е правен основен ремонт.
През всичките тези години на напрегнато квартирно съществуване, Сливен така и не успя да реши проблема с базата на кукления си театър. Някои от идеите се провалиха още в зародиш, за други не достигна местен капацитет.
За жалост се провали и проектът за преместване на кукления театър в импозантната сграда на бившата Популярна банка. В резултат на усилията и упорството на група сливенски ентусиасти - радетели за съхраняване на културната палитра на града, бе извървяна цялата процедура по деактуване на атрактивният имот от държавна в общинска собственост. Министерски съвет взе това решение под условие. А то беше, че сградата ще бъде предоставена за нуждите на Държавен куклен театър – Сливен. Само че впоследствие волята на местните управници се видоизмени. И идеята започна да се изкористява. Вероятно заради появилите се имотни апетити и претенции.
„Всички ние сме много уморени от преговорите и този непосилен наем”, каза за Actualno.com Ефимия Павлова, директор на Държавен куклен театър – Сливен. И не скри, че заради тежките наемни условия и скромния делегиран бюджет, театърът се задъхва. „Няма как да вдигна заплатите на колегите ми, а това не е коректно спрямо тях. Нали хората имат нужда от спокойствие, за да творят? Ето така губим професионалисти!”, отбеляза с горчивина тя. И поясни, че в театъра се пести всяка стотинка, защото трябва да са коректни наематели. Докато паралелно с това колегите ѝ от творческите и техническите екипи правят чудеса, за да създават впечатляващи и престижни куклени спектакли.
В условията на тежки финансови рестрикции. „Театърът се държи благодарение на това, че ние полагаме много грижи за тази част от сградата, която ползваме”, обясни Ефимия Павлова. „Правили сме някои частични ремонти. Но като театър, който е под наем, ние нямаме право на капиталови разходи. По тази причина средствата за ремонт отделяме от парите, които изкарваме за заплати, за издръжка, за постановъчна дейност”, допълни тя. И с болка разказа, че театърът се нуждае от нова озвучителна система и че дограмите, покривът, канализацията имат належаща нужда от ремонт. Както и бусовете, с които правят турнета из страната… А когато наскоро колеги от чужбина гостували в театъра, не скрили изненадата си как с толкова амортизирано сценично осветление може да се постигне такава феерия от светлини.
„При тези условия ние нямаме никаква възможност да акумулираме допълнителни финансови средства. Ако сградата беше наша, можеше да направим един куп неща. Толкова много идеи съм имала, и съм се отказала от тях, защото няма място, където да се реализират. Единственото, което можем да правим, е да изнесем част от идеите си на ларгото, пред театъра. Но това не може да се случва винаги”, обясни Ефимия Павлова. И, като всеки човек на изкуството в България, побърза да добави: „Не мисля обаче, че тежките условия, при които работим, биха били оправдание, ако не си вършим добре работата. Нашата работа, театралната, или я обичаш, или не я обичаш. Тя става част от твоето сърце”.
А продукцията на Държавен куклен театър – Сливен е наистина респектираща. Разпознаваема и обичана от детската публика, но и високо ценена от театралната гилдия и критика у нас и по света. Десетки са поканите, наградите, фестивалните и специалните отличия за сливенските куклени актьори, режисьори, сценографи. Бедата е, че все по-често се налага да се отказват престижни участия. По финансови причини…
„Докато съм директор на театъра, искам да се съсредоточа върху конкретните си задачи, грижата си за хората, нашата художествена продукция. Изключително важно е тя да бъде на ниво”, изтъкна Ефимия Павлова. И с доза тъга продължи: „Вдигнали сме много високо летвата, и аз не искам да я сваляме. Но наистина не знам още колко дълго театърът ще може да издържи”.
В тежките, конфузни и пресиращи условия, в които е принуден да съществува. Породени от един недалновиден и безотговорен управленски акт. С един подпис…
Автор: Мариана Иванова
