Българите в Молдова ще има свой представител в новия молдовски парламент след изборите на 24 февруари.
Още: Отпуснаха пари за ремонт на Сливенска света митрополия
Още: "Възраждане" втори в Сливен, Пеевски пред ПП-ДБ
Това беше договорено на високо ниво между Република България и Република Молдова и препотвърдено при последното посещение на вицепрезидента Илияна Йотова в Тараклийски район през месец октомври.
От ноември 2017 г. в град Тараклия работи и българско консулство, което бе официално открито от вицепремиерите на двете страни - Екатерина Захариева и Андрей Галбур.
Формирането на отделен едномандатен избирателен район в Тараклия е важен политически жест от страна на молдовската държава и намери реципрочност в ангажимента на България да съдейства на Молдова в по-нататъшния процес на интеграция в Европейския съюз.
Още: Безплатни прегледи за гръбначни изкривявания при деца в Сливен
Още: „Никога нямаме вода“: Хората в сливенско село са готови на протест
Създаването на Тараклийския район - като обособена териториална и етно-културна единица със специален статут в Република Молдова, е резултат от многогодишните усилия на видни и далновидни патриоти като Валентин Кунев, единствения българин - вицепремиер на Молдова (от 1992 до 1997 г.), и Кирил Дарманчев, председател на Тараклийския районен съвет. Но най-голяма е заслугата на самите българи от района, отстояващи с неуморимо упорство своето българско самосъзнание. А то нерядко бива подлагано на сериозни изпитания.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: 100 млн. лева за едва 20-25% намаление на загубите на вода в Сливен
Още: Вижте листата на БСП за парламентарните избори на 27 октомври в 21 МИР - Сливен
Първите етнически българи се заселват в района на Тараклия още в края на XVIII век и след Руско-турската война от 1806-1812 година. Но голямото преселение на българи от поробена България в Бесарабия се случва след края на Руско-Турската война от 1828-1829 г. и след Кримската война от 1853-1856 г. От 1861 година до края на Руско-турската освободителна война (1877/1878 г.) Бесарабия се оказва част от новосъздадената държава Румъния (съставена от три княжества: Влахия, Молдова и Трансилвания). Следват периоди на временно присъединяване към Русия, Румъния, Молдова, Съветския съюз… Изградили основите на живота си от пустошта, направили от неблагодатния Буджак (кьоше, покрайнина) - райска градина, често бесарабските българи се оказват изкупителна жертва на имперски, диктаторски, васални и геополитически интереси. Биват сплашвани, асимилирани, тероризирани, интернирани, преселвани, обричани на глад… Но – устояват! Здраво вкоренени в земите на Аспаруховите си предци и незабравили своите български корени. Повече от 200 години упорито и твърдо бранят мястото си под слънцето, и съкровената българщина. Макар и забравени, пренебрегвани и умишлено отчуждавани от старата си Родина. Но живеещи с животрептящата мечта за България!
За радост, през последните десет години интензитетът на връзките между бесарабските българи и българските държавни институции нарасна чувствително. Двустранните контакти надскочиха културния обмен, и белязаха развитие в икономическата и дипломатическата област. Днес Тараклийски район се ползва с егидата на българската държава и разчита на подкрепа при осъществяването на редица важни за региона проекти.
Новото, независимо представителство в молдовския парламент ще бъде следваща крачка към отстояване и осъществяване на социалните, икономически, образователни и културни потребности на българското малцинство в Република Молдова.
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 21 МИР - Сливен
Още: Вижте листата на ПП-ДБ за парламентарните избори на 27 октомври в 21 МИР - Сливен
Петима са кандидатите за едномандатния Тараклийски избирателен район. В своите предизборни платформи те предлагат различни идеи и подходи за бъдещо развитие на региона.
В предизборната си програма Федор Ковалжи, кандидат на ДПМ (Демократическата партия), акцентира върху запазване спецификата на Тараклийски район като място с компактно българско и друго малцинствено население, съхраняване на районните пълномощия, осигуряване на данъчни облекчения, с цел развитие на предприемачеството, на фермерските и личните стопанства, както и върху защита интересите на обикновените граждани, задържане на младите хора, запазване на българските традиции и обичаи, подобряване качеството на образование и изучаването на държавния език в учебните заведения, както и тяхното запазване.
Кандидатът на ПСРМ (Социалистическата партия) - Кирил Татарлъ, заявява като свой приоритет стратегическото партньорство с Русия и възстановяването на руския пазар за традиционни за Тараклийски район производства - като производството на вино и десертно грозде. Татарлъ декларира позиция против присъединяване на Република Молдова към НАТО и Румъния. Като сериозни проблеми пред района той изтъква липсата на перспектива за младите хора, високите цени на медицинските услуги и нерешените проблеми със сметищата и опасните отпадъци.
Независимият депутат Георгий Ариков се обявява за по-преки отношения с Русия и възстановяване статута на руския език като междунационален. В предизборната си платформа той застъпва приемането на Закон за персонална отговорност на месните съветници. Подчертава и необходимостта от защита и помощ за църквите, влизащи в Кишневско-Молдовската митрополия. Ариков подчертава и необходимостта от по-разширено двустранно сътрудничество с България.
Предизборната програма на независимия кандидат Вячеслав Кунев, наречена „Тараклийски пробив”, се откроява със своя новаторски дух и съвременен подход.
Подчертавайки необходимостта от взаимоизгодни партньорски отношения с България, Европейски съюз и държавите от ОНД, в нея са развити няколко интересни идеи: за изработване на инвестиционна карта на Тараклия, за укрепване на свободните икономически зони и съвместна работа по инвестиционни и инфраструктурни проекти с България, Европейски съюз и Русия, за изграждане на соларни паркове и инсталации, за създаване на общ, разпознаваем бранд на Тараклийски район и др. В програмата си Кунев включва също развитие на туризма в региона, чрез разработване на Тараклийска туристическа карта и пакети за рекреационен туризъм за пенсионери от Европа.
Специално внимание в предизборната програма на Вячеслав Кунев е отделено на съхраняването на български език, култура и традиции в района. Някои от предвидените стъпки в тази посока са: създаване на предавания на български език в месните средства за масова информация, включване в мрежата на месните телевизионни пакети на български телевизионни канали, договаряне за безплатно транслиране на български исторически филми и др.
Друг приоритет от предизборната програма на Кунев е подготовката на кадрови резерв за месното самоуправление на района, паралелно със съхраняване на Тараклийски район в сегашния му вид и гарантирано представителство в парламента.
Кой от кандидатите ще спечели доверието на избирателите, предстои да разберем на 24 февруари.
