Със залп, произведен от копия на старинни пушки, членовете на Регионален клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“ откриха честването на 141 години от Освобождението на Сливен.
Ритуалът по повод годишнината се състоя на площад „17-ти януари“ с участието на представителна рота от Военно формирование 22220 и свещенослужители от Сливенска митрополия. Сред официалните лица бяха кметът на Сливен Стефан Радев, заместник-областният управител Камен Костов, председателят на Общинския съвет Димитър Митев, директори на държавни структури. Да отдадат почит пред паметта на загиналите за свободата на Сливен и България и поднесат цветя пред скромния мемориал, напомнящ за отминалите, но незабравени събития, дойдоха много ученици и граждани, представители на политически партии и обществени организации.
Заупокойна молитва и благодарствен молебен за загиналите за освобождението на Сливен и България отслужи Негово Високопреосвещенство сливенският митрополит Иоаникий, в съслужение със свещеници от храм „Свети Николай Чудотворец”.
В словото си кметът Стефан Радев посочи големия принос на Сливен за освобождението и възраждането на Българската държава. „В този ден отдаваме почит на хилядите наши съграждани, дали живота си за Родината. Въпреки превратностите на съдбата, Сливен не спира да търси своя европейски път и облик. Нека славната памет на нашите предци ни вдъхновява да работим съвместно за развитието и просперитета на града ни“, отбеляза градоначалникът.
Освен пред възпоменателната морена на площад „17 януари”, венци и цветя бяха положени и пред пред бюст-паметника на генерал Скобелев в центъра на града.
Последните месеци преди освобождението на Сливен са много драматични. Изтеглянето на турските военни части и цивилно население е съпроводено с жестокости, палежи и безчинства. Опожарени са забележителни и важни за поминъка и образованието на града сгради, насилени и избесени са десетки невинни сливанлии. От селата се стичат стотици бездомни, беззащитни, гладни и отчаяни семейства. Покрусените и уплашени сливналии са принудени да търсят убежище в горите и планината над града. Двадесет и четирима от сливенските първенци са оковани и отведени в Цариград, а след това изпратени на заточение в Мала Азия.
Затова вестта за приближаването на руските военни отряди към Сливен е посрещната с неописуема радост от местното население. Влизането на руските части е съпроводено от символичната поява на старите войводи Панайот Хитов, с 6 опълченски дружини, и дядо Жельо.
В късния следобед на 4/17 януари 1878 г., от югозападната част на града - местността „Харманите”, днес площад „17 януари”, в Сливен навлизат втори дивизион на 13-ти драгунски на Военния орден полк, под командването на майор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полк. Н. Бакланов. Тържественото посрещане на останалите части от руската армия става на 8/20 януари в центъра на града. Начело на възторженото множество вървят достопочтеният сливенски митрополит Серафим и даскал Добри Чинтулов, чиито песни възвестяват българската свобода.
