"Най-странното е, че колкото и да обичаше Хилда, така и не запомни номера на мобилния й. Всеки път, когато искаше да се обади на жена си, ми звънеше и казваше: "Джони, как беше номерът на арменчето?"
Точно една година след като актьорите от Народния театър изиграха "Хъшове" в памет на Чочо Попйорданов, пред камерата на "Жените говорят" по TV7 на 24 май застана неговият най-близък приятел Коко Каменаров. Миналата събота в най-шумното женско шоу Елена Петрова през сълзи разкри образа на Чочо, като ментор и закрилник. Тази събота по TV7 Каменаров си припомни момчешките бели и щуротии, обвързали двамата приятели в незабравими спомени.
„Аз не помня от кога и защо познавам Чочо. Станахме истински, извънредно близки, откакто той се загаджи с Хилда. Бяхме почти роднини. Живеехме едни до други. Те бяха хора, които страшно си мязаха. Въпреки това връзката им беше разрушителна, защото и двамата бяха луди глави, като два остри камъка”, споделя Коко и допълва: „Най-странното е, че колкото и да обичаше Хилда, така и не запомни номера на мобилния й. Всеки път, когато искаше да се обади на жена си, ми звънеше и казваше: ”Джони, как беше номерът на арменчето?”
Чочо и Хилда бързо се решили на брак, а по думите на най-близкия му приятел, този брак така и приключил – бързо. Според Каменаров друга разтърсваща любов на Чочо, тази с актрисата Йоана Буковска, е била колкото силна, толкова и опустошителна. „Йоана се появи една есен – не знам как и защо. Бях помолен да отида, за да ми бъде представена. Чочо беше истински и много влюбен в нея. Но не беше от тая любов, която те кара да летиш”, опита се да разкаже за изпепеляващите чувства между двамата актьори най-приближеният до Попйорданов. Що се отнася до последната му спътница Даниела, по думите на Каменаров тя била изтъкана от любов към актьора. „Тя бе най-прекрасният човек за Чочо – дето има един лаф – да си го заведеш в къщи, да те изгони майка ти. Днес Даниела и Хилда са в прекрасни отношения.”
Половинката на журналистката от БНТ Радина Червенова разкри какъв страхотен приятел и човек е бил Петър Попйорданов - Чочо, истински обаятелен и харизматичен. Където и да се появил, Чочо веднага се превръщал в център на вниманието. Имал уникалната способност да става почетен гражданин на всяко малко населено място, в което мъжката дружина отмаряла или пътувала. В Синеморец едно лято Коко и Чочо се видели принудени да станат кумове в майтапчийската сватба на техен приятел, влюбен до уши в по-млада мома. В друга случка пък, групата се запиляла в коледно пазаруване на връх християнския празник и се прибрала за тържествената вечеря леко почерпена, но заредена със свръх скъпа и абсолютно ненужна техника за дома и кашон мандарини в допълнение.
„Един ден сме с Чочо и жените ни на гости у друг наш приятел” – продължава разказа си Коко – „Напиваме се зловещо. Жените ни изоставят към 4-5 часа след полунощ. Ние оставаме и решаваме, че ще играем тенис на маса. На оригинална маса за тенис. В един момент нашият приятел Мартин се хвърля да хване топчето и прави масата на мармалад. Чочо хваща и изхвърля масата от 6-ия етаж. 4 кв. метра маса просто я взе и я изхвърли през прозореца.”
Сред палитрата от мъжки пакости на знаменития талант не липсват и изблици на ревност, когато актьорът решава да изхвърли тогавашното си гадже в уличен контейнер за боклук – буквално.
"Чочо беше много ревнив" – разкри Каменаров и допълни – „сега като се замисля и аз съм бил ревнив към него. Когато баща му представи книгата „Писма до сина ми Чочо”, гледах всеки един, който се изправяше на сцената със своя спомен за Попйорданов. Всеки от нас го е искал само за себе си. В това число и аз.”
Това, което най-много обичал актьорът, изиграл Македонски в „Хъшове”, било да изчезва. „Обичаше да се скрива, да отива някъде, където да е сам, да е на тихо, на негово си. Така изчезнаха и като се ожениха с Хилда. Ние сме се наточили за страшен купон, а те просто изчезнаха.”
В заключение журналистът описа Чочо като ужасно добър човек. „Ужасно щедър - във всеки смисъл – на мозък, на емоции. Беше и свръх чувствителен – до беля” – завърши разказа си Каменаров.
