"Целуни ме" на Любо Киров е най-продаваният албум у нас за 2022 г., съобщиха от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България.
Още: Световните знаменитости, които загубихме през 2024 г.
Още: Расте подкрепата за Блейк Лайвли след жалбата ѝ за сексуален тормоз
Данните са от последния годишен доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г., и показват растеж от 23,9% на музикалния ни пазар спрямо 2021 г. Индустрията ни е генерирала общо 11,4 милиона щатски долара. Страната ни следва световната тенденция за ръст в платените стриийминг абонаменти и за изминалата година те са се увеличили с удивителните 48,5%.
Любо Киров преди церемонията по връчването на наградите "ИКАР" през 2023 г., сн. БГНЕС
Още: От страх да не бъде отровен: Пъф Деди отказва да се храни в затвора
Още: Жан-Клод Ван Дам: Загубих връзка с децата си
В челната тройка на най-продаваните албуми компания на Любо Киров правят Хари Стайлс ("Harry’s House", който е под номер 2) и The Weeknd ("Down FM", на трета позиция). Българското присъствие в ТОП 10 за бестселър албуми у нас включва още Миро ("Мироглед", на 6-а позиция), DARA ("Родена такава", под номер 7) и Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" ("Жълт код", на 8-ма позиция).
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мъж, който твърди, че е син на Джей Зи, разкри защо рапърът бяга от тест за бащинство
Още: Мариан Бачев хвана "Стани богат" в досадна правописна грешка (СНИМКА)
"Локалният репертоар става все по-мощен двигател за развитие на музикалната индустрия. За пръв път в десетгодишната история на глобалните класации на IFPI латино артист спечели приза за най-продаван албум на 2022 г. и това е Bad Bunny. В ТОП 20 на същата селекция осем позиции са окупирани от корейски поп феномени. В поне 23 държави класациите за най-продавани албуми се оглавяват от местни артисти, а в някои пазари – като например Италия – класацията включва 100% локален репертоар. В този смисъл водещата позиция на Любо Киров и успехът на албумите на още трима български артисти е в унисон със световната тенденция публиката да оценява все по-възходящо локалните си артисти и култура.", коментира Петя Точарова - изпълнителен директор на БАМП.
"Растежът на музикалната индустрия в България с впечатляващите почти 24% е много радващ факт, но независимо от това, България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-то място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място.", допълва тя.
ОЩЕ: Корейска суперзвезда направи кавър на хит на Дара (ВИДЕО)
Още: Леонардо ди Каприо налива милиони в испански диаманти
Още: Актрисата Блейк Лайвли обвини режисьор в сексуален тормоз
Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година, а именно с 96,7%.
"Инвестициите и иновациите на звукозаписните компании доведоха музиката до още по-високо ниво на глобална свързаност чрез изграждането на локални екипи по света и работата им с артисти от широк жанров спектър. Това стимулира развитието на индустрията и позволява на феновете да подкрепят с още по-голям размах своите местни артисти и култура.", споделя по повод представянето на доклада Главният изпълнителен директор на IFPI Франсис Мур.
Основен двигател за ръста на приходите през 2022 г. отново e стриймингът и най-вече неговата платена абонаментна форма, където е налице скок с 10,3% спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12,7 милиарда щатски долара. До края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от 11,5% и достигат сумата от 17,5 милиарда щатски долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).
Продажбите на физически носители отбелязват ръст за втора поредна година след срива през пандемичната 2020 г. Те задържат стабилно ниво и са нараснали с 4%, което се дължи най-вече на скока на винила с 17,1%. Приходите от управление на права са се увеличили с 8,6%, завръщайки се към нормалния си ритъм от периода преди COVID да парализира концертния бизнес. Приходите от синхронизации скачат с 22,3% спрямо 2021 г., пише БГНЕС.
