Съмняваме се, че Марк Зукърбърг чете коментарите на потребителите под неговите публикации в Facebook. Но ако все пак го прави, ще му отнеме 145 безсънни дни за да разгледа цялата лавина от коментари, оставени под извинението му за срива на сървърите на социалната мрежа през миналата седмица.
„Съжалявам за прекъсването днес“, написа основателят и изпълнителен директор на Facebook. Това се случи след като Facebook, WhatsAPP и Instagram не работеха в продължение на 6 часа. Социалната прежа посочи рутинна работна грешка като причина за срива – инженер задал без да иска команда, която изключила центровете за данни на Facebook от достъп до интернет.
Около 827 000 души отговориха на извинението на Зукърбърг. Съобщенията варираха от забавни, като „Беше ужасно, наложи се да говоря със семейството си“ от италиански потребител, до объркани, като „Занесох телефона си за поправка, мислейки си, че е счупен“, идващо от потребител в Намибия.
Разбира се, гневните публикации не липсваха. „Не може да изключите всичко по едно и също време. Въздействието е безпрецедентно“, пише бизнесмен от Нигерия. Друг предприемач от Индия настоява за компенсация за прекъсването на бизнеса му.
Това, което стана ясно, ако вече не е очевидно, е че интернет услугите са направили милиарди хора по света зависи от тях. И тук не става дума само за забавление, а за комуникация и търговия, пише BBC.
Сривът на Facebook не е единичен случай, който засяга само социалната мрежа. Нещо повече – експерти смятат, че масовите прекъсвания на интернет стават все по-чести и все по-разрушителни.
„Едно от нещата, които видяхме през последните няколко години е повишаване на зависимостта от това малко на брой мрежи и компании да доставят големи порции от съдържанието в интернет“, посочва Люк Дерикс, главен технически директор в Down Detector.
"Когато един от тези или повече от един, има проблем, това не засяга само тях, а стотици хиляди други услуги“, казва той.
Facebook например се използва за вход в най-различни услуги и устройства, като смарт телевизори и прочее.
Колко ток гълта копаенето на криптовалути?
"И така, както знаете в наши дни имаме такива „снежни дни“, които се случват в интернет“, казва Дерикс.
"Нещо пада и всички започваме да се споглеждаме „е, какво ще правим““, добавя той.
Люк Дерикс и неговият екип в Down Detector извършват мониторинг за наличие на проблеми в различни уеб услуги и сайтове. По думите му, големите сривове, които засягат основни сървъри, са станали по-чести и по-сериозни.
"Когато Facebook има проблем, това има толкова голямо влияние, както за интернет, така и за икономиката и, знаете... обществото. Милиони или потенциално стотици милиони, просто седят и чакат малкият екип в Калифорния да оправи нещо. Това е интересен феномен, които се разраства през последните години“, казва Дерикс.
Значителни сривове
- Октомври 2021: „грешка в конфигурацията“ свали Facebook, Instagram и WhatsApp за близо 6 часа. Други сайтове като Twitter също бяха ударени от големия наплив на нови потребители към приложението;
- Юли 2021: Над 48 сървъра, включително тези на Airbnb, Expedia, Home Depot, Salesforce, бяха паднали за повече от час след бъг при Domain Name System (DNS) (Система за имена на домейните) при компанията за доставка на съдържание Akamai. Сривът стана след сходен проблем в компанията месец по-рано;
- Юни 2021: Amazon, Reddit, Twitch, Github, Shopify, Spotify и няколко новинарски сайтове бяха паднали за около час, след като преди това неразкрит бъг бе задействан неволно от клиент на облачната услуга Fastly;
- Декември 2020: Gmail, YouTube, Google Drive и други услуги на Google паднаха по едно и също време за около 90 минути след като компанията беше посочила, че се е натъкнала на „проблем с квотата за вътрешно съхранение“;
- Ноември 2020: Технически проблем с едно от съоръженията на Amazon Web Service във Вирджиния, САЩ, повлия на хиляди трети онлайн услуги за няколко часа, най-вече в Северна Америка.
- Март 2019: Facebook, Instagram и WhatsApp паднаха по едно и също време или изпитваха смущения за около 14 часа, след „промяна в конфигурацията на сървърите“. Някои други сайтове, включително Tinder и Spotify, които използват Facebook за вход в приложението, бяха също засегнати.
Неизбежно на някакъв етап, по време на сериозно прекъсване на сървъри, хората започват да се тревожат, че става дума за кибератака.
Експертите обаче смятат, че по-често това се дължи на човешка грешка, усложнена от начина, по който интернет се поддържа в съвремието, а именно чрез набор от остарели и неподходящи системи.
По време на срива на Facebook, експертите се шегуваха, че проблемите са „по-стари от Спайс Гърлс“ и „са проектирани на гърба ба салфетка“.
Ученият професор Бил Бюканън е съгласен с тази характеристика. „Интернет не е мащабната мрежа, която DARPA(Агенция за отбранителни научноизследователски проекти на САЩ), оригиналният архитет на интернет, се опита да създаде, такава която би устояла на ядрен удар във всяка една нейна част“, казва той.
„Протоколите, които използва, са единствено тези, които са изготвени, когато се свързваме към мейнфрейм компютри от прости терминали. Един-единствен проблем в основната му инфраструктура може да доведе до разбиване на всичко.“, казва той.
Професор Бюканън посочва, че подобрения могат да направят интернет по устойчив, но много от фундаментите на мрежата за тук и ще останата, за добро или лошо.
"Като цяло, системите работят и не може просто дадени протоколи на интернет да бъдат изключени за ден, за да пробваме да ги пресъздадем“, казва той.
Вместо да се опитваме да изградим системата и структурата на интернет наново, проф. Бюканън смята, че се нуждаем от подобрение на начина, по който използваме и съхраняваме данни, в противен случай рискуваме още масови сривове в бъдеще.
Изкарва ли пари копаенето на криптовалути в наши дни?
По думите му, интернет е стана прекалено централизиран, тоест прекалено много информация идва от един-единствен източник. Тази тенденция трябва да бъде обърната чрез системи, които разполагат с множество точки на пресичане, така че сривът на една от тях да не води до падане на цялата система.
Тук има и директно взаимодействие. Тъй като големите сривове на интернет засягат живота и бизнеса на милиони хора по света, интернет корпорациите имат пряк интерес да поддържат системите онлайн. Така например, по изчисления на Forbes, Facebook е загубил 66 млн. долара по време на 6-часовото прекъсване в резултат на изтичане или прекъсване на рекламни кампании на сайта. Тези сериозни загуби навярно ще накарат директорите на големите компании да направят така, че да се случват колкото се може по-рядко.
"Те загубиха огромна сума пари в рамките на този ден, не само от спада в цената на акциите, но и заради оперативните им приходи. Поради това мисля, че тези оператори правят всичко по силите си, за да поддържат всичко онлайн“, добавя Люк Дерикс.
