В сряда, 9 декември, Държавната дума на Русия гласува на първо четене законопроект, касаещ цензурата от интернет порталите. Тази правна инициатива предизвика голям обществен резонанс, тъй като дава възможност за блокиране на YouTube, социалните мрежи Фейсбук (Facebook) и Туитър (Twitter), както и всички други сайтове, които според руските власти цензурират руските медии, съобщава БГНЕС, позовавайки се на материал на "Дойче Веле".
Други наказания, които могат да бъдат приложени към интернет платформите, са забавяне на трафика им и налагане на административни глоби до 3 милиона рубли. Блокирането и забавянето на трафика може да се прилага заедно с глоби, а блокирането на отделни страници или ресурс изцяло ще зависи от самата платформа.
Сред съавторите на законопроекта са членът на Съвета на федерацията Алексей Пушков, както и ръководителят на Комитета на Държавната дума по информационната политика Александър Хинщайн.
На свой ред държавният вестник "Российская газета" обяснява, че на първия етап чуждестранните социални мрежи и интернет ресурси, за които се подозира, че цензурират руските медии, ще получат предупреждение. "Ако интернет платформата не коригира нарушението в определения срок, Роскомнадзор, в съгласие с Министерството на външните работи на Руската федерация, ще се свърже с Главната прокуратура на Русия. Мярката е пълно блокиране на територията на Русия", пише вестникът.
Според законопроекта, ще бъдат приложени санкции "за ограничаване на достъпа до информация за расова, етническа и политическа принадлежност".
Чуждестранен уебсайт, който "е премахнал цензурата на руските медии", ще бъде задължен да докладва за това на Роскомнадзор, след което главният прокурор на Русия, в съгласие с руското външно министерство, ще отмени решението за мерките.
Според един от авторите на законопроекта, заместник-председателят на Комитета на Държавната дума по информационната политика Сергей Боярски, законопроектът за ответните мерки за цензура на руските медии "предоставя само необходимия инструмент за налагане на санкции, но не задължава Роскомнадзор да ги наложи". "Ние не задължаваме Роскомнадзор да реагира на всеки факт", казва Боярски.
Междувременно интернет омбудсманът на Руската федерация Дмитрий Мариничев нарече новия законопроект "съмнителен" и изрази увереност, че "няма да даде желания ефект". "Технически ще бъде трудно да се приложи, въпреки че е възможно. Оценявам тази инициатива като потенциални рискове от деградация на Интернет, те могат да засегнат услуги на трети страни в Интернет и работата на мрежата. И те могат да бъдат доста непредсказуеми", казва той в интервю за "Интерфакс".
В същото време той нарече "утопична идея" желанието на властите "да контролират разпространението на съдържанието във всички услуги, които се представят на територията на Руската федерация" и всъщност да ги администрират. Според него, подобни действия са в контраст със самата философия на частните услуги в Интернет.
Още: Путин си направи "руски интернет"
