Паяжината, която сигнализира своя стопанин за приближаването на прясна храна, представлява белтък, обогатен с глицин, аланин и серин.
В жлезите на паяка тя съществува в течен вид, но при отделяне от тялото протича изменение в структурата на белтъка, вследствие на което той застива в тънка лепкава нишка.
По здравина паяжината е близка до найлона и притежава парадоксално свойство – нишката може да се върти безпрепятствено в една посока и никога не се усуква.
Учените от Политехническия институт на Вирджиния (САЩ) отдавна се интересуват от необичайните свойства на паяжината с цел адаптация на това природно лепило за нуждите на човека. При многобройни наблюдения е установено, че ултравиолетовите лъчи се явяват важен фактор на външната среда за създаването на паяжината.
Например мрежите на паяци, които ловуват при слънчева светлина, се оказала доста по-устойчива към ултравиолетовото лъчение, отколкото паяжината на нощните жители, което говори за наличието на определени адаптивни способности.
Ултравиолетовото лъчение било добавено от учените в списъка от такива фактори като влажност, температура и скорост на деформацията. Като изучат внимателно свойствата на паяжината, изследователите се надяват да създадат екологично чисто лепило, вдъхновено от нишката на паяка.
Способността на паяжината да се съпротивлява на ултравиолетовото лъчение ще помогне на учените да създадат технология за защита на полимерите от деградация, на която са подложени пластмасите вследствие на въздействието на ултравиолетовите лъчи.