С голям брой очаквани важни научни събития е белязана 2023 г., пише британското издание Nature. Ваксините от следващо поколение, публикуването на „списък с издирвани“ приоритетни патогени, генната терапия CRISPR и стартирането на първото световно хранилище за ядрени отпадъци са само част от събитията, които ще дадат тон на науката през следващата година.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Ваксини от ново поколение
След успешното разработване на нови лекарства по време на пандемията от коронавирус учените започнаха да създават нови иРНК (информационни РНК) ваксини. Очаква се BioNTech в Майнц, Германия, да започне първите изпитания върху хора на mРНК ваксина срещу малария, туберкулоза и генитален херпес още през първите седмици на новата година. И в сътрудничество с базираната в Ню Йорк Pfizer, BioNTech ще тества лекарство, базирано на иРНК, за борба с херпес зостер. Moderna, базирана в Кеймбридж, Масачузетс, също разработва иРНК ваксини срещу генитален херпес и херпес зостер.
През ноември BioNTech и Pfizer започнаха фаза на изпитвания на иРНК ваксина за защита, както срещу COVID-19, така и срещу грип. Комбинираната ваксина съдържа иРНК вериги, кодиращи свързващите протеини на SARS-CoV-2, Omicron BA.4/BA.5 и четири щама на грип.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Други учени проучват перспективата за доставяне на коронавирусни ваксини чрез бързодействащи спрейове за нос. Те вече са доказали своята ефективност върху животни, но опити върху хора може да не се проведат скоро.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Разширено наблюдение на звезди
Първите изображения от космическия телескоп „Джеймс Уеб” (JWST) оставиха света в страхопочитание. Някои от заключенията на JWST за ранната Вселена бяха публикувани тази година и астрономите ще продължат да споделят най-новите данни и открития за еволюцията на галактиките.
Космическият телескоп „Евклид”, рожба на Европейската космическа агенция (ESA), ще работи шест години. Той ще прави снимки за 3D карта на Вселената и ще стартира през 2023 г. Подобно на мисията за рентгенови изображения и спектроскопия на Японската агенция за аерокосмически изследвания, този сателит в околоземна орбита ще открива рентгенови лъчи от далечни звезди и галактики. Още: В ЦЕРН доказаха съществуването на тъмна материя
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Обсерваторията „Вера Рубин” в Чили също ще започне да прави изображения през юли 2023 г. Специално проектиран телескоп с три огледала и камера с повече от три милиарда пиксела детектори в твърдо състояние ще може да сканира цялото южно небе само за три нощи.
И най-големият управляем телескоп в света, радиотелескопът Qitai в провинция Синдзян (КНР), също ще започне работа. Благодарение на напълно управляема 110-метрова антена, той ще може да наблюдава 75% от звездите на небето във всеки един момент.
„Списък на издирваните патогени”
Очаква се Световната здравна организация да публикува актуализиран списък с приоритетни патогени. Данните за повече от 25 семейства вируси и бактерии ще бъдат проучени от 300 учени, които ще определят кои от тях е най-вероятно да причинят бъдещи огнища на зарази. Пътните карти за научноизследователска и развойна дейност за всеки патоген ще установят съществуващите пропуски в знанията, ще определят изследователски приоритети и ще координират разработването на ваксини, лечения и диагностика.
Мисии до луната
Веднага след като безпилотната капсула Orion на НАСА се прилуни на 11 декември, последваха още три мисии: лунният роувър Rashid от Обединените арабски емирства, лабораторията Lunar Flashlight на НАСА и японската мисия HAKUTO-R, (която ще се опита да извърши меко кацане през април), Chandrayaan 3, третата мисия на Индийската организация за космически изследвания, ще кацне близо до Южния полюс в средата на 2023 г. И накрая, следващата година ще видим първото комерсиално пътуване до Луната: единадесет души ще се впуснат в шестдневно космическо пътешествие на борда на ракета носител SpaceX Starship.Още: Космическите амбиции на Китай: Човек на Луната, но и на Марс
А през април ESA ще стартира мисията Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) за изследване на околната среда на газовия гигант Юпитер и неговите три ледени луни.
Генна терапия CRISPR
Технологията за редактиране на геном CRISPR, която показа обещаващи резултати в клинични изпитания, може да бъде одобрена през следващата година. По-специално, системата CRISPR-Cas9 се използва за лечение на генетични кръвни заболявания като бета-таласемия и сърповидно-клетъчна анемия. Лечението с Exagamglogen autothemcel (exa-cel) е разработено от базираната в Бостън Vertex Pharmaceuticals от Масачузетс и CRISPR Therapeutics от Кеймбридж. Този метод събира човешки стволови клетки, „редактира“ дефектния ген с помощта на технологията CRISPR-Cas9 и ги инжектира отново. Очаква се Vertex да подаде заявление до Администрацията по храните и лекарствата на САЩ през март за лечение на бета таласемия или сърповидноклетъчна анемия.
Фонд за загуби и щети
Споразумението за Фонда за загуби и щети, постигнато на 27-ата Конференция на ООН за изменението на климата (COP27) в Шарм ел-Шейх, Египет, беше крайъгълен камък по пътя към климатичната справедливост. Изводът е, че богатите страни с исторически високи емисии ще плащат финансови компенсации на бедните страни, които са силно засегнати от изменението на климата. Подробностите по него обаче тепърва ще се уточняват. Очаква се „преходен комитет“ да се срещне преди края на март и да издаде препоръки как най-добре да се организират средствата, които делегатите от цял свят ще получат на следващата конференция на ООН (COP28) в Дубай през ноември.
Извън стандартния модел
Физиците публикуваха първите данни от експеримента Muon G-2 през април 2022 г., като се очаква уточнените резултати да дойдат през 2023 г. Експериментът изучава как нестабилните краткотрайни частици мюони се държат в магнитни полета и създава чувствителен тест на Стандартния модел на физиката на частиците.
Подземната обсерватория за неутрино Jiangmen в Южен Китай също изследва физиката отвъд стандартния модел, използвайки детектор на дълбочина от 700 метра за точно измерване на флуктуациите на неутрино, електрически неутрални субатомни частици. Още: Пробив: Нов кръвен тест може да установи Алцхаймер
Друго дългоочаквано събитие във физиката на елементарните частици ще бъде откриването на European Source-based splitting (ESS) близо до Лунд, Швеция. Паневропейският проект ще генерира интензивни неутронни лъчи за изследване на структурата на материалите, използвайки най-мощния протонен линеен ускорител в историята. Предстои инсталацията да приеме първите изследователи.
Лекарства за болестта на Алцхаймер
В началото на януари американските регулатори ще обявят дали ново лекарство, което успешно е забавило скоростта на когнитивен спад в клиничните изпитвания, ще стане достъпно за пациенти с Алцхаймер. Препаратът Lecanemab, от фармацевтичната компания Eisai и биотехнологичната компания Biogen, е моноклонално антитяло, което изчиства бета-амилоидния протеин, който се натрупва в мозъка. Клиничните изпитвания, включващи 1795 пациенти с ранен стадий на Алцхаймер, показват, че леканемаб забавя умствения упадък с 27% в сравнение с плацебо. В същото време някои учени смятат, че ползите са много скромни, а други са загрижени за безопасността на лекарството.
Друго лекарство за Алцхаймер, Blarkamesine от базираната в Ню Йорк Anavex Life Sciences, ще продължи клиничните си изпитвания. Blarkamezinе активира протеин, който подобрява стабилността на невроните и способността им да се свързват помежду си.
Хранилище за отработено гориво
Първото в света хранилище за ядрени отпадъци трябва да бъде открито през следващата година на остров Олкилуото, край югозападния бряг на Финландия. През 2015 г. правителството даде зелена светлина за изграждането на подземно дълбоко хранилище за безопасно погребване на отработено ядрено гориво. Общо до 6500 тона радиоактивен уран ще бъдат поставени в медни контейнери, след което ще бъдат покрити с глина и заровени в тунели в гранитна скала на дълбочина 400 метра. Ядреният материал ще остане плътно затворен за няколкостотин хиляди години, дотогава нивата на радиация ще бъдат безопасни.
Автор: Мириам Наддаф
Превод: Ганчо Каменарски
