Мозъчна кибератака - реална ли е тази заплаха?

Когато през 1973 година беше изобретено първото дистанционно за телевизор мнозина си мислеха, че нищо по-добро не може да бъде измислено. Как миналите поколения да знаят, че след десетилетия ще управляваме устройствата чрез звукови сигнали или с речта ни, а гласовите помощници ще отговарят на въпросите ни и ще изпълняват много други задачи?! Несъмнено, ако през 50-те години на миналия век някой беше заявил, че след 50 години хората ще управляват телевизорите, ще превключват канали или ще регулират осветлението в дома чрез мисълта си, то той би бил наречен безумец. Това пише в свой анализ египетското издание NoonPost.

Още: Евелин Костова и Владимир Зомбори влизат в забавни роли във видео скеч в сервиза на Huawei

Още: Yettel спира да публикува в социалните си медии

Мнозина ще попитат - а сега това възможно ли е? Да, експериментите, проведени от такива големи компании, като Neuralink и Facebook, доказват, че се движим в тази посока. Дни ни делят от най-голямото събитие на десетилетието, когато американският милиардер и собственик на SpaceX и Tesla Илон Мъск ще обяви включването на човешкия мозък към компютър.  

Между въображението и амбициите

Мъск нееднократно изразяваше убеденост, че разработването на надежден изкуствен интелект е една от най-големите заплахи за човечеството. Бизнесменът предупреждава, че в следващите десетилетия човечеството до такава степен може да изостане от изкуствения интелект, че машините ще оценяват хората така, както хората сега оценяват домашните животни.

Още: А1 въвежда нови по-екологични и два пъти по-малки SIM карти

Още: Направи добър жест, а А1 ще го удвои

През 2016 година американският милиардер заяви намерението си да свърже човек към компютър с помощта на чип, имплантиран в мозъка. За тази цел той основа компанията Neuralink и започна работа над т.нар. BRAIN COMPUTER INTERFACE или съкратено BCI. Първоначално проектът беше възприет от мнозина като нещо от сферата на фантастиката. Работата обаче продължи и на всеки етап Мъск съобщаваше всяка стъпка, която го доближаваше към постигането на целта му. През юли той обяви датата за първия експеримент - 28 август. Експериментът не е бил успешен, тъй като Мъск е оказвал прекалено силен натиск и сътрудниците му са били принудени да напуснат компанията. В момента над проекта работят двама от първоначално осем учени.

Как работи BRAIN COMPUTER INTERFACE?

Повечето от нас не знаят нищо за технологиите, свързани с невроинтерфейса, предназначени да свържат човешкия мозък към компютър. Това е много сложен механизъм и процесът се осъществява на няколко етапа:

Установяване на сигнал. Трябва да се отдели сигнала от шума. Например, мигането, движението на очите може да попречи, като и преглъщането или всяко друго действие.

Още: А1 с променено работно време в празничните дни

Още: А1 добавя SPARK към портфолиото си от дигитални услуги Select

Обработване на сигнала. Сигналът трябва да се отдели от шума. Пречка може да бъдат движенията на очите, преглъщането или всяко друго действие.

Преобразуване на сигнала. На този етап е необходимо засилване на сигналите до определено ниво, на което устройствата ще работят с тях.

Кодиране на сигнала. Последният етап е предназначен за кодирането на сигнала и преобразуването му в импулси или числа, разбираеми за компютъра. Чипът ще бъде съединен с мозъка чрез имплантиране, използвайки обичайни неврохирургични методи, но тези операции ще се изпълняват от специално разработен за целта робот. 

Както пише в статия в Neuralink, публикувана на уеб сайта на компанията: "Ние създадохме робот-неврохируг, способен да имплантира 192 електрода в минута. Всеки електрод трябва да се вгражда в мозъка отделно с много голяма точност, за да се избегне увреждане на кръвоносните съдове и определени зони в мозъка."

Предполагаемата област за прилагане на BRAIN COMPUTER INTERFACE

Според публикациите на Мъск, посветени на изследванията на компанията, новите технологии ще имат широко приложение. Един от примерите за използване на BCI е свързването му към автомобили, което ще позволи да се предотвратят пътно-транспортни произшествия. Както наскоро съобщи японският автомобилен гигант Nissan, в момента негови сътрудници провеждат изследвания с цел разработването на система на управление на автомобил, която поддържа технология на невроинтерфейс и ще позволи на колата да забавя скорост или да движи волана много по-бързо, отколкото е способен човек. В същото време Facebook разработи технология, която позволява да се превръщат мислите в предложения. Новите програми ще могат да записват 100 думи в минута, четейки мислите ни.

Текущите изследвания в областта на BCI са насочени към възстановяване на увредено зрение. Електродите се имплантират непосредствено в сивото вещество на мозъка по време на хирургична операция, която преобразува сигнали, получени чрез неголяма леща в изображения, разбираеми за мозъка ни. По думите на Мъск, се работи и в областта на протезирането.

Новите технологии ще се използват за възстановяване на подвижността на парализирани хора или създаването на устройства, помагащи им да се движат с помощта на мисълта. BCI технологиите ще помогнат и на хора, страдащи от епилепсия и депресия. Те ще могат да изпращат мигновени електрически импулси в областта на мозъка, отговорни за конкретните симптоми на тези заболявания.  

Опасения по отношение на взлом на невроинтерфейса

Докато сигналите достигнат протезите и тялото на човек, системата за изкуствен интелект обработва данните от електрическата активност на мозъка с помощта на електроенцефалограма. В тази връзка експертите се опасяват от незаконно използване на тези данни или разработването на алгоритми, даващи неверни резултати. Например, някои сигнали могат да бъдат неправилно интерпретирани и в крайна сметка да доведат до погрешни резултати. Що се отнася до конфиденциалността на получаемите данни и кибербезопасността, то устройствата за енцефалограмата ще могат да проследят емоционалните и конгитивните реакции на пациенти въз основа на определени маркери. Тези маркери ще помогнат на оператора на ЕЕГ да получи информация за чувствата на пациента по отношение на деликатни теми и идеи - сексуална активност, политически предпочитания и лични отношения. С други суми - те дават на оператора на ЕЕГ възможността да разбира по-добре предпочитанията на пациента. Пациентите може да не знаят, че личната им информация може да се използва от алгоритмите за прогнозиране на някои компании. Последните събират конфиденциални данни за лични цели и могат да ги продадат на трети страни без съгласието на клиентите.

Може ли да се проникне в разума ни?

Неотдавна беше публикувана статия, чиито автори предупреждават, че в чиповете може да се проникне и това ще позволи на престъпниците да крадат нашите идеи и спомени. В интервю за Zdnet експертите обясниха: "Киберпрестъпниците ще могат да получат достъп до мозъка и невроинтерфейса, да изтриват нашите навици, да проникват в мислите и спомените си. Тези системи могат да бъдат подложени на взлом, както всяка друга система." За да стане технологията по-безопасна, системите трябва да гарантират, че нито едно странично лице не може да внесе промени във функциите им. Това предполага използването на протоколи на безопасност, аналогични на антивирусните програми, които се използват в смартфоните.

"Чипът може да даде възможност на хакерите да проникнат в мислите или спомените на военни и политически лица. Кражбата на този вид данни не прилича на нищо, което сме познавали по-рано", смята Джо Бест от Zdnet. 

Саситхаран Баласубраманиам, директор по изследвания на групи за програмно осигуряване и системи за връзки (TSSG) в Уотърфордския технологичен институт се интересува от отговора на следните въпроси: Какъв ущърб ще нанесат подобни кибератаки на мозъка, ще изтрият ли те нашите спомени, ще ни лишат ли от някои навици? Ще се ограничат ли атаките с внедряване на нова информация в мозъка ни или ще задействат деструктивни процеси в невроните, което би довело до промяна на мозъка и ще се отрази негативно на мисловните процеси?"

Освен това авторите споменават как точно престъпниците ще могат да работят с чиповете, ако попаднат в техните ръце. Хакерите ще могат да прихващат данните, предавани от BCI към мозъка, което би им позволило да съберат конфиденциална информация за достъп до електронната поща и други системи. Съвременните механизми на кибератаките имат две главни ограничения. Първо, те изискват редица конкретни образци от ЕЕГ за създаването на модели за бъдещи атаки. Второ, за по-ефективното изпълнение на атаките злоумишлениците трябва да знаят точното време на началото на ЕЕГ. Ако той успешно преодолее тези препятствия, то резултатите от работата му може да се окажат много по-добри.

Използвайки пробиви в системата, може да се дадат заповеди за извършването на самоубийство и различни престъпления. Учените трябва да установят слабите места на системата и да създадат нови механизми за осигуряването на безопасност.

Превод: Actualno.com

Вижте още: Конспирацията "Бил Гейтс": Чипирането е възможно, въпросът е в целта (II част)