Китайците са преди всички
През април 2015 година китайски учени представиха пред академичното общество статия с описанието на опити за модифицирането на генома на човешки ембриони. Зародишите, получени с помощта на инвитро, са били признати за нежизнеспособни още преди началото на изследването. Те са се образували в резултат на сливането на една яйцеклетка и два сперматозоида, затова клетките на ембрионите съдържали не два набора хромозоми, а три или дори повече, припомня руското издание lenta.ru.
Такива клетки на практика не са способни да се делят правилно: част от гените "се объркват" и попадат не в ядрото, където трябва.
Учените планираха да изрежат копие от гена, предизвикващ бета-таласемия (наследствено заболяване на кръвта) и да го заменят с нормален. Те искаха да изяснят как клетките на човешкия ембрион на ранния етап от развитието поправят грешките в собствените гени.
Модифицирането на гените преминало неуспешно. От 86 зародиша, в които са били активирани системи от ензими CRISPR/Cas9, са оцелели малко повече от половината. Нужният ген на ензима е бил изрязан от клетките на четири ембриона.
Освен това в хода на редактирането възникнали непланирани промени в последователността на ДНК. Не всички от тях били благоприятни и клетките не могли да ги "поправят". Всички зародиши имали осем клетки. Това не е много, но така и не била постигната замяна на дефектния ген във всяка клетка. Т.е. част от клетките на един зародиш в крайна сметка се оказвали нормални, а други – не. От такъв ембрион не може да се развие зрял организъм.
Аргументите против
Повечето опасения, свързани с промяната на ДНК на човешките ембриони, са от областта на етиката. Само някои проблеми са непосредствено свързани с науката.
Главният извод на китайските учени е, че технологията на редактирането на гени, основаваща се на системата CRISPR/Cas9, в близко време няма да може да се прилага клинично. Освен това мнозина признаха проведените експерименти за неетични.
Защото, когато един ден делът на успеха на технологията CRISPR/Cas9 в аналогични ситуации бъде не 4,7% (4 от 86), а 20 пъти повече, хората ще искат да имат деца с определен набор от гени, които дават конкретни морални и физически качества. Естествено, зародишът не може да бъде попитан дали иска бъде променен генотипът му. От друга страна, провеждането на каквито и да е манипулации над даден човек без неговото знание е незаконно.
Също така някой зъл гений, в чиито ръце е попаднала технологията за промяна на човешкия геном, може да създаде каквито желае организми и да ги използва за свои цели. Не на последно място, дори най-успешният метод за "настройване" на генома може да внесе в ДНК на ембриона непланирани промени, за които учените няма да разберат веднага. Възможно е това да стане след няколко поколения.
Какви последици ще предизвикат подобни модификации на ДНК не може да бъде предвидено. Нещо подобно сега се случва при селектирането на растенията и животните. Например всяка порода куче има свой външен вид, по който се разпознава, но заедно с желаните характеристики кутрето получава в наследство и предразположеност към определени заболявания. И какво: човекът е цар на животните?
Всички вълнения по повод генетичната модификация на човека, освен последната (за непланираните промени в ДНС), могат да бъдат включени в една фраза: хората не желаят да се превръщат в обект на изследване. Общо взето това е проява на специсизъм – дискриминация по видов признак. Т.е. човек се приема за цар на животните, затова над него не може да се провеждат никакви манипулации без предупреждение, а над другите животни може.
Докато поддръжниците на етиката разсъждават над недопустимостта на "дизайнерските бебета", става ясно, че модифицирането на ДНК на човешки ембриони (ако се получи разрешение за подобни изследвания) се отличава с много тясна област за прилагане и връзката му с "проектирането" на децата е много косвена.
Доводите За
Според поддръжниците на идеята за промяната на генома, манипулацията с ДНК на ембрионите е с цел да помогне на двойките, които имат трудности с раждането на деца. Сега не може да става и дума за каквото и да било медицинско прилагане на редактирането на генома. Но научните изследвания ще помогнат да се разбере защо някои жени не могат да износят дете и защо се случват аборти в ранния стадий на бременността. За целта е нужно да се знае какви гени работят в клетките на ембриона.
Важно е да се отбележи, че съгласно постановлението на британското управление по фертилизация и ембриология (Fertilisation and Embryology Authority, HFEA) всички експериментални ембриони ще се унищожават 14 дни след оплождането и това не се оспорва от никого.
Общо взето, учените не смятат, пък и не са способни да провеждат манипулации, които водят до появата на генномодифицирани деца.
Добро и лошо
Независимо от това директорът на National Institutes of Health Франсис Колинс казва, че той и колегите му смятат за неприемливо редактирането на ДНК ембриони дори за научни цели: "Това е граница, която не трябва да бъде пресичана."
Авторът на заявлението за разрешението на модифицирането на генома на зародишите Кейти Ниакан от своя страна казва: "Нека обществото реши какви изследвания са приемливи и кои – не. Целта на науката е да информира хората за съществуващите възможности."
Но ако целта на науката е само да информира, тогава не е напълно ясно кой ще определя общественото мнение. Етичните въпроси са едни от най-сложните и един-единствен правилен вариант на отговора няма за нито един от тях. Така че кой определя кое е добро кое – лошо, в това, което учените правят. Като правило осреднената реакция се извежда от съществуващите религиозни и общочовешки норми на морала.
Религиозните догми е трудно да бъдат променени, но общочовешките норми на морала подлежат на промяна, пише журналистът Филип Бол от Guardian.