Едуард Сноудън едва ли ще получи Нобелова награда за мир. Но той вече е един от най-популярните хора на планетата. Разобличенията на бившия служител на ЦРУ вече са формирали мрачния образ на света на информационните технологии – човек в киберпространството от всички страни е уязвим за шпионските мрежи на Федералната служба за сигурност и британските й привърженици.
Няма ни най-малко съмнение в това, че и други страни осъществяват подобно следене – може би не така високотехнологично, но не по-малко усърдно. Край. Свободата приключи! Големия брат е навсякъде. Светът сега е под гнета на Желязната пета, ако си спомним Джек Лондон.
Кой е готов да противостои на достигналото планетарни мащаби любопитство на Агенцията за национална сигурност? Може би е някое правителство? Правозащитници? Как може човечеството да се изплъзне от информационните мрежи на глобалния шпионаж?
За отговор на този въпрос да хвърлим поглед върху прецедента, когато държавен глава реагира остро на американското шпиониране. Президентът на Бразилия Дилма Русеф отказва среща с Обама в знак на протест, че ФСС се е занимавал с икономически шпионаж срещу бразилската нефтена корпорация Petrobras.
Доходите на компанията са много важни за развитието на Бразилия. А за янките, които са на границата на прехода от импорт към експорт на въглеводороди, естествено, е интересно и полезно да знаят за делата на конкурентите. Но Бразилия не е ядрена Русия и не е гигантски Китай. Демаршът на Русеф потъва в информационния шум, породен от близкоизточните войни и бюджетните скандали.
Сега в защита на информационната свобода в крехкия свят на всевиждащите спецслужби влезе нов играч. Това е една от култовите фигури на компютърния свят – Джон Макафи.
Този шотландец, роден през 1945 г. и завършил колеж по изкуства, е работил като програмист в НАСА, след това като софтуерен проектант в UNIVAC. Оттам се преместил в Xerox, където бил архитект на операционни системи. После – консултант по софтуер в Computer Sciences Corporation; през 70-те оказвал компютърни услуги (откъдето тръгват днешните IaaS и PaaS). След това – CSC, аерокосмическият гигант Lockheed.
Излишно е да споменаваме за едноименния антивирусен софтуер. И за McAfee, Inc., бившата McAfee Security, купена през 2010 г. от Intel за $7,68 млрд. Но това вече е съвсем друга история, която не е свързана с Джон Макафи.
А самият Макафи в последните години не е голям късметлия. Глобалната финансова криза драматично се отразява на състоянието му – от $100 млн. до $4 млн… Той се мести в Белиз – класически „данъчен рай“, и разполага там централата на новата си компания QuorumEx, опитваща се да провежда естествени антибиотици.
В края на миналата година Джон Макафи се озовава в центъра на криминален скандал – полицията в Белиз проявява интерес към него във връзка с убийството на негов съсед, също данъчен беглец, с когото Джон се скарал. Макафи променя външността си с подръчни средства и бяга в Гватемала. Там го задържат, но го екстрадират в САЩ, където делото затихва...
И ето сега най-интересното. На 1 октомври 2013 година компютърният свят е обиколен от поредната новина от Джон Макафи. За нейното разгласяване той избира доста интересна трибуна – фестивала на музиката и технологиите C2SV в Сан Хосе. В изявление той оценява изключително ниско защитеността на съвременните информационни комуникации.
68-годишният IT ветеран обяснява, че разполагайки с минимална информация за някого, той за три дни ще го вземе под плътно електронно наблюдение. А това боже да бъде всеки: „If I can do it, any idiot can do it.“
За коригиране на ситуацията Джон Макафи възнамерява в близко време да създаде нова компания и вече обяви първия й продукт на име D-Central. Това ще бъде устройство с размери на кутия за обувки – без екран, но способно да създаде миниатюрна мрежа в радиус от 400 метра. Устройството ще е със собствена система за шифроване и няма да има индикатори. В резултат, свързвайки се една с друга, кутиите D-Central ще формират собствена мрежа, чрез която потребителите ще могат да предават и приемат файлове напълно анонимно.
За това обаче се изискват достатъчно на брой притежатели на D-Central и тяхното желание да работят в анонимна мрежа. Макафи дори започнал работа с потребители.
Освен това в големите градове на САЩ се планира мрежа от възли за включване на D-Central към обикновен интернет. Естествено, отново анонимно. Така че при достатъчно желаещи да си осигурят анонимност може да възникне незабележима за спецслужбите мрежа за предаване на данни.
