Ако не се вълнувате от технологията на 3D принтирането, то или не сте достатъчно запознати с нея или просто не мислите глобално. Защото в период от 50 до 75 години животът на Земята драстично ще се промени заради нея.
Преди да поразсъждаваме как точно ще стане това, нека все пак я представим. 3D принтирането е производителен процес, при който триизмерни солидни обекти се създават от дигитален модел. За да се случи това, се използва 3D компютърен модел, създаден от 3D CAD софтуер като SolidWorks, Autodesk, Inventor и др. Всички тези софтуерни инструменти оформят 3D моделите като файлове в стандартни формати за 3D печат. Готовият файл е комбинация или серия от триъгълници, ориентирана в пространството. Програмата прави разрези на 3D модела на стотици дигитални напречни сечения или слоеве. Устройството разпечатва всеки слой, един върху друг като физически елемент изграждан в камерата на принтера. След като машината завърши окончателния слой, започва кратък цикъл на сушене. Тогава физическият обект може да се вземе. Чрез опции на принтера могат да бъдат доизпипани различни детайли и да се получат няколко версии на продукта.
Технологията е създадена в края на 80-те, започва да добива популярност през 90-те, а едва преди няколко години се превърна в нещо комерсиално. Днес 3D принтер може да се купи дори за скромната сума от 350 долара, макар, разбира се, да има и доста по-скъпи.
Светът определено се е вманиачил по метода и има защо – той наистина е впечатляващ. Вече успешно 3D-принтирани бяха хранителни продукти, дрехи, съдове, строителни материали, машини и много други. Американски дизайнери разработват 3D методи за принтиране на части за коли, а в Китай и Нидерландия бяха принтирани части от скелетата на сгради. Първият 3D принтиран хамбургер наскоро „се случи” във Великобритания. НАСА пък демонстрира как един ден тези устройства ще бъдат използвани в космоса.
Най-изумителни са резултатите в полето на медицината. Проучванията и развитието на 3D технологията ще спасят десетки животи, правейки възможно смятаното доскоро за невъзможно – чрез тях могат да бъдат получени органи за трансплантации, възможно е скоро да бъдат създадени и стволови клетки. Така при фатално завършващите случаи при нужда от присаждане ще бъдат сведени до минимум. Учените изчислиха, че ако това се случи (а то е напът да се случи) средната продължителност на живота ще се увеличи до 100– 110 години.
И все пак звучи малко прекалено хубаво, за да е истина. 3D принтирането повдига и много въпроси и тревоги, които не се обсъждат много, но скоро ще трябва да излязат на преден план. Да вземем например принтирането на дрехи. Ако всеки може да го прави в дома си, ще си спести немалко време и пари. Вносът на такава стока от страни като Индия и Китай ще спре. Което автоматично означава загуба на милиарди за тези икономики и евентуална криза, ако не се преориентират бързо.
Ами 3D принтирането на храна? Вече е ясно, че може да се прави, но... трябва ли? Вие бихте ли яли нещо, получено чрез принтер, независимо че под микроскопа изглежда същото като това от ресторанта? Ако започнем да създаваме храна технологично, вместо да я отглеждаме, може и да постигнем напредък в борбата с глада, но и ще се изправим пред глобални проблеми след спрялото производство. А и на чисто молекулярно ниво все още не е напълно сигурно дали тялото ни може да приеме създадени по такъв начин продукти. Какъв ще бъде ефектът им върху нас след 10 или 20 години? Учените все още работят върху конкретните отговори.
Повдигане на вежди предизвиква и фактът, че успешно бяха принтирани съвсем годни, действащи оръжия. Моделите за принтиране на пистолет бяха пуснати в интернет и бързо бяха свалени над 100 000 пъти преди властите в САЩ да ги свалят. Какво би означавало всеки да може да се сдобие с оръжие без разни досадни подробности като разрешителни? Последиците определено са плашещи.
Един от проблемите е легалната, юридическа страна. Технологията все още е във фазата, в която законите не са достигнали до нея. Неминуемо обаче това ще стане. Трябва да се помисли и за авторските права – ще могат ли те да да бъдат прилагани и защитавани? Възможен е и технологичен шпионаж – нищо няма да пречи на Китай да открадне и 3D принтира продукт/иновация, произведена в Щатите или обратното. Това е предпоставка за сериозни конфликти, ако навреме не бъде измислена адекватна защита.
Нека направим уточнението, че не всеки 3D принтер може да принтира всичко изброено. Няма опасност някой хлапак в гараж да получи титаний или алуминий с едно натискане на копчето. Но това определено е следващото ниво. Нима до преди 10 години предполагахме, че смартфоните и таблетите ще бъдат такава неизменна част от ежедневието ни?
Така или иначе, колелото вече се върти и едва ли може да бъде върнато назад. Затова последиците трябва да бъдат предвидени и по тях да се действа, за да няма изненадани. Но пък такава технология в ръцете на 7 милиарда доста креативни хора, успяващи да оцеляват в мизерията, създадена от самите тях – кой знае какво може да се случи?
