3D принтирането е страхотно, в случай че всичко, от което се нуждаете, е да изпринтирате един материал с едно-единствено предназначение. И ако нямате проблем с това да минете през няколко неуспешни опита, преди да постигнете желания резултат. Но този вид технология все още е твърде далече от нивото, което всъщност би могла да достигне – сравнително евтино производство на разнообразни полезни предмети, което да не се нуждае от ръчна намеса.
В последните години редица компании полагат неимоверни усилия, за да достигнат до пълния капацитет на 3D принтирането. Начин за справяне с част от предизвикателствата е изобретяването на мултиматериален 3D принтер, който да е в състояние да произвежда различни предмети с многобройна функционалност. Доскоро подобни принтери можеха да работят само с три материала едновременно, струваха по 250 000 долара и в крайна сметка отново се налагаше намесата на човешка ръка в дооправянето на крайния продукт.
Но тази седмица учени от Лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) на Масачузетския технологичен институт съобщиха, че са открили начин да конструират по-добър, по-евтин и много по-лесен за употреба 3D принтер. В документ, представен на компютърно-графичната конференция SIGGRAPH, CSAIL екипът оповести за своя "MultiFab" 3D принтер, който е в състояние да работи с 10 различни материала едновременно, като използва 3D-сканираща техника, с което спестява от времето, енергията и парите за употребата си.
С 40-микронната си резолюция – тоест по-малка от широчината на половин човешки косъм, системата MultiFab е първият 3D принтер, който използва 3D-сканиращи техники. А оттук следват и двете му основни предимства пред традиционните му събратя.
Първо, MultiFab разполага с функциите за самостоятелно калибриране и самопоправяне, като по този начин освобождава потребителите от задачата сами да извършват фината част от работата. За всеки слой от дизайна 3D скенерите подават обратна връзка и откриват допуснатите грешки. След това сами генерират така наречените „корекционни маски“. По този начин става възможна употребата на по-евтин хардуер, като същевременно е гарантирана и точността на печата.
На второ място е фактът, че MultiFab предоставя на потребителите възможността да вграждат сложни компоненти като окръжности и сензори направо на тялото на предмета. Това означава, че произвеждането на напълно готов краен продукт без нуждата от допълнително прикрепване на компоненти в последствие, вече ще бъде напълно възможно.
„Платформата открива нови възможности за производството, като предоставя на учени и любители силата да създават предмети, които преди това е било трудно или дори невъзможно да бъдат изпринтирани“, споделя Хавиер Рамос – инженер от CSAIL, който е съавтор на документа, заедно с Computational Fabrication Group на професор Войчех Матусик.
MultiFab вече е демонстрирал способността си да принтира калъфчета за смартфони и LED лещи. Сега учените планират да опитат с вграждането на двигатели и задвижващи механизми в по-напреднали технологии. Те вярват, че принтерът би могъл да бъде използван за по-широк кръг от приложения като например за създаването на потребителска електроника, медицински изобразителни технологии, а дори и роботи. Очаква се в бъдеще магазините, които вече са си инсталирали едноматериални 3D принтери, да имат възможността да ги обновят с мултиматериални принтиращи технологии. Вярва се, че скоро този вид технологии ще могат да се дават дори и под наем на по-малки бизнеси и на обикновени любители.
„Представете си някого, който продава електрически тирбушони, но няма 7 000 долара, за да си купи принтер като този. В бъдеще тези хора ще могат да отидат до FedEx с готовия си дизайн и да разпечата крайните си продукти на разумна цена.“ , сигурно заявява Рамос. След което допълва, че достигането до подобно практическо приложение би означавало сбъдване на най-голямата му мечта, свързана с 3D принтирането.
Автор: Кристина Кацарска, Софтуерен университет
