Филмът "Дух" с Патрик Суейзи и Деми Мур е класика и мнозина го гледат отново и отново, за да преживеят за пореден път нетипичната любовна история на Сам и Моли. Всички, които обичат този филм, но и онези, които ценят доброто изкуство, музиката и съвременните артистични похвати, трябва да знаят, че на 12 ноември в зала 1 на НДК ще гостува мюзикълът "Дух" на Държавна опера Варна.
За да разберем малко повече за спектакъла, да научим как изобщо се създава подобно произведениe, но и кои са били най-важните задачи при поставянето му в България, поговорихме с режисьор-постановчика Сребрина Соколова. Ето какво ни сподели тя за екипа на "Дух" и защо "за да е хубаво, трябва да е трудно".
--------------------------------------------------
На 12 ноември мюзикълът "Дух", режисиран от вас, ще се играе в зала 1 на НДК. Той вече се игра във Варна и Банско, но все пак – вълнувате ли се за срещата на спектакъла със софийската публика? И има ли нещо, което ви притеснява?
Целият екип и аз, разбира се, в това число, се вълнуваме за срещата на "Дух" със софийската публика. От срещата ни по други заглавия с публика от различни градове сме забелязали, че всеки град има различно темпо на възприемане и реакция от случващото се на сцената. Във Варна и в Банско историята на Сам и Моли се възприе с голямо вълнение и нестихващи аплаузи. Надяваме се и в София публиката да съпреживее дълбоко случващото се на сцената и да се влюби в този мюзикъл. Колкото до това дали нещо ме притеснява – винаги пренасянето на едно заглавие от една сцена на друга изисква нов поглед и решения, с които целият екип се ангажира. И в този смисъл не бих го нарекла притеснение, а концентрация и стройна организация. Колкото до нашите актьори – те са готови и нямат търпение.
Разкажете ни какъв беше процесът по създаването на мюзикъла – колко време отне, какви бяха етапите и как се стигна до завършения вече спектакъл?
Сценичното раждане на мюзикъла (така обичам да се изразявам за премиерния спектакъл) се предшества от един дълъг процес, който трае около година. От момента на решението на артистичното ръководство на Държавна опера Варна да включи това заглавие в програмата на театъра, започва една скрита работа на постановъчен екип в анализи и дискусии за търсене на най-добрата визия, основана на концепцията за спектакъла. Последва национален кастинг за избор на точните артисти за съответните роли и така можехме да оформим двоен състав на почти всеки персонаж. Единодушно беше мнението ни, че Милица Гладнишка е най-подходящата наша актриса и певица, която може да се превърне в българската Упи Голдбърг. Интензивният репетиционен процес беше в рамките на един месец, като той беше предшестван от 10-дневни музикални репетиции с маестро Страцимир Павлов, чиято беше и идеята изобщо да работим по това заглавие. Тук е мястото да подчертая, че мюзикълът "Дух" се играе със специално предоставени материали и пълни права за сценична реализация от Theatrical Rights Worldwide (TRW) London.
В един мюзикъл музиката, разбира се, е от основополагащо значение. Разкажете ни какво ще чуем на 12 ноември.
В жанра мюзикъл музиката, драматургията и танцът имат равностойно значение. Затова не бих казала, че музиката има основополагащо значение, а по-скоро - чрез нея историята стига най-бързо до зрителя. Основната тема, позната ни от едноименния филм, а именно песента "Unchained Melody", е като свързваща линия и тече през целия спектакъл. Но не е само това. Музиката в мюзикъла е жанрово разнообразна. Ще чуете поп, рок, госпъл и спирам дотук, за да не издавам всичко.
Още: "Книгата на мечтите" се завръща за трети път на сцената на НДК на 29 ноември
Филмът "Дух" е откровена класика и е с почти сантиментална стойност за много зрители. Трудно ли е или е лесно за един мюзикъл да "стъпи" върху подобно утвърдено вече произведение?
"За да е хубаво, трябва да е трудно" – така често си говорим в нашите среди. Определено е предизвикателство да разкажеш една история, позната от киното отпреди 30 години. Нашата задача беше да бъдем максимално близо до филмовия оригинал, още повече че либретистите на мюзикъла Дейв Стюарт и Глен Балард са и сценаристи на филма. Мисля, че със сценографа и визуален артист Петко Танчев успяхме чрез средствата на театралните и съвременни аудиовизуални средства да пренесем действието в днешно време - тук и сега. Костюмите на Ася Стоименова, модерната и на моменти екстравагантна хореография на Надя Димокова, в съчетание с модерните светлинни решения на Даниел Йовков, потапят зрителя в действието и според мен успяват да превърнат възприемането на спектакъла в лично преживяване. Но в крайна сметка за отговора на вашия въпрос - последната дума има зрителят.
Освен режисьор в Държавна опера Варна, вие сте и артист в повечето от мюзикълите, поставяни там. Къде е по-голямото предизвикателство – на самата сцена или зад нея?
Всяка позиция на или около сцената изисква специфичните качества, конкретната концентрация и нагласа. Не може да се сравняват и степенуват. Лично аз се чувствам еднакво комфортно и като артист, и като режисьор, защото обичам жанра мюзикъл и давам 100% от себе си, независимо от коя страна на сцената се намирам.
Има ли вече "култивирана" публика за мюзикъли в България?
Във Варненска опера вече повече от 10 години работим в този жанр. С всяко следващо заглавие отчитаме развитие, както на артистите и музикантите, така и на публиката. Напоследък имаме възможност да наблюдаваме гостуващи трупи, които представят Бродуей версии на мюзикъл заглавия, които също допринасят за повишаване на критериите за продукция и изпълнители. Разбира се, тези продукции имат огромен бюджет, с който ние не разполагаме, но ние имаме не по-малко качествени певци, танцьори и актьори, а и огромно желание жанрът мюзикъл да се развива в България. Конкуренцията е хубаво нещо. Само може да бъде от полза за всички ни и води до развитие, което няма крайна точка.
Билети за мюзикъла "Дух" можете да закупите онлайн от Eventim и от Билетен център на НДК.
Интервю на Неда Ковачева
